Минути поезия

  Късна есен     Витоша е до полите скрита в непрозирен сивобял воал. Не искри извитото Копито, нито се белее Камен дял. Развилня се вятър октомврийски, затъка земята жълт килим, при...

    Всяка нощ когато спя на меко и в огнището светлее жар нейде из родопските полета тихо, тихо крачи граничар.    Аз обичам много тоя батко зная той  безспирно бди за нас, по-спо...

    Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние.       Ще избягам във ...

    „Моя страна, моя България“  Колко нощи аз не спах Колко друми извървях — Да се върна. Колко песни аз изпях, Колко мъка изживях — Да се върна. В мойта хубава ...

  Люлека ми замириса  Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърцето ми болно сви са: върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Сетих вс...

   По първи петли  От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата. Откога не съм се връщaл в този ...

        "Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа."   Вино от глухарчета е полу-биографичен роман от 1957 г. на Рей Бредб...

      Майчина сълза     Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравот...

    Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти...

  Борбата е безмилостно жестока Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела...

  Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия, теб, само теб чака...

    Прости детинщината моя, че ти звъня по никой час: на самотата в покоя ми е потребен нечий глас.     Щом цялото пространство нямо с хиляда гласа ме коси, един-единствен търся само ...

  Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в  град Ловеч. Димитър Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.  Любими цитати от романит...

Ако моженето беше равно на желанието – критерият би бил неважен. Върховното в езика е – безсилието да изкаже. * * * Научихме любовта добре – буквите – думите – първа г...

  На прощаване в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна ...

   В нивята    Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри. Сега проблясват над Марица студени утринни звезди и безутешна...

  Само двама   С тебе май сме само двама, малко, но не съвсем. Продължаваме играта - аз със теб и ти със мен. Даже никой да не чува наште песни засега, корабът ще си пътува във морето от неща. ...

    Вълшебница       Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина....

  Потомка   Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот. Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън м...

 Седемте тайни на Майка Тереза Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се зас...

    Горски теменужки   Слънчо щом прогони зимните вихрушки, цъфнаха на припек горски теменужки! Вижте им цветчето: синичко, засмяно - първото букетче аз набрах за мама!   ...

   Пролет   Пеят птички пъстрокрили,  тръпне свежият листак, със чадър от синя свила руса пролет шета пак. Спира над горите гъсти, спира сред полята тя и разтваря с тънки пръст...

    Хаджи Димитър  Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга са...

 В периода 1886 г. до 1944 г. "Шуми Марица" е национален химн на България. Никола Живков е автор на първоначалния текст на песента. Текстът претърпява много редакции. Остава известен последният вариант на Иван Вазов от 1912 г.

          ПРОЛЕТ Петя Дубарова     Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с м...