Поезия

   О. Хенри Последният лист В един малък квартал западно от Уошингтън скуеър улиците изведнъж щурват и се преплитат и пречупват в малки отрязъци, наречени „площадки“. Тези „площадк...

Лятото Текст: Иван Вълев Какво е всъщност лятото, какво е? Един сезон, през който мен ме няма, и в стаята, която уж е моя, понякога се спира мама. Прозорците закрива с бели листи, праха от масата изтрива, ...

   Аз искам да те помня все така Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен ди...

      Неделя Неделно утро. Сладка тишина. Кафе в леглото и блажена леност. Промъква се искрица светлина страхливо през пердетата дантелени.   Блести в очите. Топла и добра. Ухае темен...

    Любовно Георги Господинов   Ти си топчето в моята супа Аз съм квадратчето на покривката Ти си солницата дето не пуска Аз съм оцетникът в края на масата Ти си мушицата винена в него Аз ...

         Зимна вечер Пушкин   Буря в облаци се крие, вихър преспи сняг мете; ту като хиена вие, ту реве като дете, ту под сламената стряха шушне като таласъм, ту почуква ...

         Орел и гълъб, Гьоте         Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той пада посред миртова ...

  Късна есен     Витоша е до полите скрита в непрозирен сивобял воал. Не искри извитото Копито, нито се белее Камен дял. Развилня се вятър октомврийски, затъка земята жълт килим, при...

    Всяка нощ когато спя на меко и в огнището светлее жар нейде из родопските полета тихо, тихо крачи граничар.    Аз обичам много тоя батко зная той  безспирно бди за нас, по-спо...

    Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние.       Ще избягам във ...

    „Моя страна, моя България“  Колко нощи аз не спах Колко друми извървях — Да се върна. Колко песни аз изпях, Колко мъка изживях — Да се върна. В мойта хубава ...

  Люлека ми замириса  Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърцето ми болно сви са: върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Сетих вс...

   По първи петли  От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата. Откога не съм се връщaл в този ...

    Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти...

  Борбата е безмилостно жестока Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела...

  Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия, теб, само теб чака...

    Прости детинщината моя, че ти звъня по никой час: на самотата в покоя ми е потребен нечий глас.     Щом цялото пространство нямо с хиляда гласа ме коси, един-единствен търся само ...

  Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в  град Ловеч. Димитър Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.  Любими цитати от романит...

Ако моженето беше равно на желанието – критерият би бил неважен. Върховното в езика е – безсилието да изкаже. * * * Научихме любовта добре – буквите – думите – първа г...

  На прощаване в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна ...

   В нивята    Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри. Сега проблясват над Марица студени утринни звезди и безутешна...

  Само двама   С тебе май сме само двама, малко, но не съвсем. Продължаваме играта - аз със теб и ти със мен. Даже никой да не чува наште песни засега, корабът ще си пътува във морето от неща. ...

    Вълшебница       Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина....

  Потомка   Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот. Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън м...

 Седемте тайни на Майка Тереза Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се зас...