Сряда, 18.07.2018

Направи си сайт консултации

Начало » Поезия » Не си отивай, Дамян Дамянов

Не си отивай, Дамян Дамянов

Не си отивай, Дамян Дамянов
Не си отивай, Дамян Дамянов

 

 

 

 

 

 

Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти – гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: “Ела! Ела!”
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…

Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

 

 

16-03-2018 | виж всички новини | 



loading...


comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio