Поезия

  Не остарявай любов Недялко Йорданов Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решител...

  В един прозорец възкръсваш нощем ти, преварил изгрев с клечка от кибрит. Отляво ли, отдясно ли някой ще се появи? Улици се впиват в твоята врата. Изтръпват от чакане ъглите сега. Отляво...

  Славей и роза В градините среднощни от пролет замъглени, унесен славей пее над роза вдъхновено, но розата прекрасна студена е, себична и влюбените трели не чува безразлична. Така и ти, поете, въ...

  Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние. Ще избягам във теб, ще избягаш във мен. В тиха злат...

      ЛЮБОВНО Ти си топчето в моята супа. Аз съм квадратчето на покривката. Ти си солницата дето не пуска. Аз съм оцетникът в края на масата. Ти си мушицата винена в него. Аз съм Бь...

    За мъничко любов избродил бих света, бих крачил бос, без шапка в утрин синя, бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта, бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.   бих крачил сякаш по рос...

  Зимни вечери  Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената...

  Буковски - търсен, скандален и знаменит със цитатите си   Хенри Чарлз Буковски (1920 — 1994) е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си, често даже циничен език, л...

Лятото Текст: Иван Вълев Какво е всъщност лятото, какво е? Един сезон, през който мен ме няма, и в стаята, която уж е моя, понякога се спира мама. Прозорците закрива с бели листи, праха от масата изтрива, ...

   Аз искам да те помня все така Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен ди...

    Любовно Георги Господинов   Ти си топчето в моята супа Аз съм квадратчето на покривката Ти си солницата дето не пуска Аз съм оцетникът в края на масата Ти си мушицата винена в него Аз ...

         Зимна вечер Пушкин   Буря в облаци се крие, вихър преспи сняг мете; ту като хиена вие, ту реве като дете, ту под сламената стряха шушне като таласъм, ту почуква ...

         Орел и гълъб, Гьоте         Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той пада посред миртова ...

  Късна есен     Витоша е до полите скрита в непрозирен сивобял воал. Не искри извитото Копито, нито се белее Камен дял. Развилня се вятър октомврийски, затъка земята жълт килим, при...

    Всяка нощ когато спя на меко и в огнището светлее жар нейде из родопските полета тихо, тихо крачи граничар.    Аз обичам много тоя батко зная той  безспирно бди за нас, по-спо...

    Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние.       Ще избягам във ...

    „Моя страна, моя България“  Колко нощи аз не спах Колко друми извървях — Да се върна. Колко песни аз изпях, Колко мъка изживях — Да се върна. В мойта хубава ...

  Люлека ми замириса  Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърцето ми болно сви са: върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Сетих вс...

   По първи петли  От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата. Откога не съм се връщaл в този ...

  Борбата е безмилостно жестока Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела...

  Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия, теб, само теб чака...

    Прости детинщината моя, че ти звъня по никой час: на самотата в покоя ми е потребен нечий глас.     Щом цялото пространство нямо с хиляда гласа ме коси, един-единствен търся само ...

  Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в  град Ловеч. Димитър Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.  Любими цитати от романит...

Ако моженето беше равно на желанието – критерият би бил неважен. Върховното в езика е – безсилието да изкаже. * * * Научихме любовта добре – буквите – думите – първа г...

  На прощаване в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна ...