Минути поезия

  Славей и роза В градините среднощни от пролет замъглени, унесен славей пее над роза вдъхновено, но розата прекрасна студена е, себична и влюбените трели не чува безразлична. Така и ти, поете, възп...

    Днес искам да ти кажа само със прости думи толкоз много: Безкрайно те обичам, мамо и, моля, не съди ме строго!!!     Не бях аз най-добрата щерка, която слуша твоите съвети! Животъ...

     Песен за човека   Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоц...

Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума же...

    УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ! Недялко Йорданов Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна. Първа капчица дъжд...Във врата... Под яката ми...Капна. Предизвестие някъкво...Иде буря... Далечният тъте...

     Есен     Есен... Гроздов сок лепне по устните. Шепнат окапали листа. Над прозореца клонка се спуска, А на жиците дъждът е увиснал. Есен... Ливада от вятър косена. Слънце ...

        Зайченцето бяло Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило. Зайчето разбрало, че е закъсняло. Хукнало ...

 Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още

    Пролет Никола Вапцаров   Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе. Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей! Дори през бензинните пари, през пласт от стоманни ята тя иде....

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.   Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина -   с шепота н...

     ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко ...

     Пръстен Веселин Ханчев За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ла...

Помниш ли, помниш ли тихия двор
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,

  Тиха нощ, свята нощ...  Тиха нощ, Свята нощ всичко спи сал една свята двойка над своя син бди, над главица със руси коси. А навред тишина, а навред тишина. Тиха нощ, Свята нощ вест дойде най-на...

           ...

 Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,

  Иван Русланов e млад  автор, но вече с публикуван роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ Наскоро Иван Русланов    спечели поощрителна награда от международния конк...

  Писмо до татко (по идея на Ани Белова) Днес, татко мой ти пиша писъмце, по ангелите аз ще ти го пратя. Във него сложих моето сърце и моята любов ще ти изпратя. От мене ти далече отлетя, с криле на...

  Усмихни се,  Недялко Йорданов Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза: - Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си,&n...

    Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий" Стихотворението, което е написано на 15-ти май 1892 г.,   става химна "Върви, народе възродени" с музиката на...

На държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се провежда днес, на зрелостниците се падна да пишат интерпретативно съчинение или есе по произведението на Пейо Яворов "Заточеници".

Петък В петък ми е светло синьо, леко, свежо и рутинно. Ето ден последен вече, седмицата май изтече. Влизам сутрин с бодра крачка, срещам нашата чистачка. Със добрутро поздравявам, към бюрото се отправям. ...

   Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени... ...

              Последен замък Едно дете седи само на тротоара, протегнало безпомощно ръка. За мъничко храна то чака - единствения дар за малката душа... Седи, а пок...

  Една звезда - светлинна и далечна, отчупи се и блъсна се в безкрая, погреба я морето сиво млечно и вятър се опита да излае. Една вълна, изваяна от мрака, обиди се за нещо на прибоя, отиде си, остави ...