Култура

              Последен замък Едно дете седи само на тротоара, протегнало безпомощно ръка. За мъничко храна то чака - единствения дар за малката душа... Седи, а пок...

            Наслука Не ни родиха на тоя свят бедни. Стана нещо по-лошо: отгледаха ни почти напълно неуки и в повея на сън мощен забиха пирон ръждясал, клеясал и зака...

                    Не те измести никой Не те измести никой в тази къща. И стола ти е празен в моя кът, и в книгата ми никой не обръща листа - недоиз...

              Мечти В такава утрин искам двама в полята росни да вървим сами в покой невъзмутим, където никого да няма. В очите ти добри, смирени да се оглеждат небе...

Душата ти крещи за помощ. Не я ли чуваш? Оглуша ли? Устата ти мълчи греховно. Кого наказваш? Полудя ли? Очите гледат ме любовно. Не ги ли чувстваш? Ослепя ли? Устата пак мълчи греховно. Те мене гледат! Не р...

...

                Не ме осъждай отчаяно да тичам след безплътни сенки и илюзии... Не ме осъждай да горя без топлина, не да светя – да мъждукам в празното п...

Какво стана с нас Човеците? Живеем, работим заедно. Докосваме се - почти... Очите ни - биологични светлоотразители. Очи без своя светлина. Езикът ни, език изплетен от лъжа. Нима забравихме, какво е да обичаш...

По-бързо! Да намеря тихия пристан, да намеря тишина. Да намеря спасение от този шум, от тази суетня. По-бързо! Да се спася от тъмна неизвестност, от непредсказуемата участ! По-бързо! Да се завърна у дома!...

Беше петък следобед. Прозорецът бе широко отворен. От мястото си от време навреме поглеждах жицата, по която бяха накацали – като ноти по петолиние – лястовички. Готвеха се за далечния си полет. Внеза...

Книгите Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света. Прилитат и отлитат птиците, изгрява ден, залязва ден: аз дните си като странùците прелиствам у...

Случайно се запознах с негова приятелка... В деня на смъртта му... Тя отказваше да приеме... Мислеше, че е шега...  Разплаках се... Несправедливо е... На 23 години, а вече е звездичка на небето... П. Георг...

Кой казва, че мойта Родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци? Кой казва, че тя е на място последно, без владетел велик, без велики творци? Кой? Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно на човек...

Таратор Трендафил Акациев   Какъв позор, какъв позор, сервираха ми таратор. И с него бих си хапнал яко но го сервираха без мляко. Без краставица, без вода, една паница свобода....

Ако Вашата майка е жива и близо до Вас, отидете при нея, прегърнете я и я целунете. След това й поискайте прошка! Ако е далеч от Вас – обадете й се. Ако се е възнесла – помолете се за нея! Мал...

Щастие В усмивките лъчисти - на Зората и в сладкия покой на малък град, сред ролите в житейския Театър, все търся – и от него чакам знак! Аз питам и най-сините простори, със малък сал отправил се натам...

Прощавай, твърде скъп си ти за мене. Аз връщам ти безценния залог. Дългът ти до стотинка погасен е със лихвите и в искания срок. Ти даде ми се в дар по своя воля, без аз да съм заслужил за това - не мога без...

Суета Задъхан бързам през снега, натрупан вътре в мен. В редици бронзови лица възпяват химн студен. Не се нуждая от сълзи, задръж си ги във теб, защото всъщност, грозна си, когато плачеш за мен. Някой риц...

Ела до мен с целувката безкрайна на наште две обречени тела! Ела! Като магия! Като тайна! Ела, като безсмъртие ела! Като звезда, умряла в изнемога от сблъсъка на срещната звезда! Ела! Изпепели ме в своя огън...

Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица. Съд...

Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. На...