Култура

    Пролет Никола Вапцаров   Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе. Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей! Дори през бензинните пари, през пласт от стоманни ята тя иде....

     Пръстен Веселин Ханчев За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ла...

  Тиха нощ, свята нощ...  Тиха нощ, Свята нощ всичко спи сал една свята двойка над своя син бди, над главица със руси коси. А навред тишина, а навред тишина. Тиха нощ, Свята нощ вест дойде най-на...

           ...

 Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,

  Иван Русланов e млад  автор, но вече с публикуван роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ Наскоро Иван Русланов    спечели поощрителна награда от международния конк...

  Писмо до татко (по идея на Ани Белова) Днес, татко мой ти пиша писъмце, по ангелите аз ще ти го пратя. Във него сложих моето сърце и моята любов ще ти изпратя. От мене ти далече отлетя, с криле на...

На държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се провежда днес, на зрелостниците се падна да пишат интерпретативно съчинение или есе по произведението на Пейо Яворов "Заточеници".

Петък В петък ми е светло синьо, леко, свежо и рутинно. Ето ден последен вече, седмицата май изтече. Влизам сутрин с бодра крачка, срещам нашата чистачка. Със добрутро поздравявам, към бюрото се отправям. ...

              Последен замък Едно дете седи само на тротоара, протегнало безпомощно ръка. За мъничко храна то чака - единствения дар за малката душа... Седи, а пок...

            Наслука Не ни родиха на тоя свят бедни. Стана нещо по-лошо: отгледаха ни почти напълно неуки и в повея на сън мощен забиха пирон ръждясал, клеясал и зака...

                    Не те измести никой Не те измести никой в тази къща. И стола ти е празен в моя кът, и в книгата ми никой не обръща листа - недоиз...

              Мечти В такава утрин искам двама в полята росни да вървим сами в покой невъзмутим, където никого да няма. В очите ти добри, смирени да се оглеждат небе...

Душата ти крещи за помощ. Не я ли чуваш? Оглуша ли? Устата ти мълчи греховно. Кого наказваш? Полудя ли? Очите гледат ме любовно. Не ги ли чувстваш? Ослепя ли? Устата пак мълчи греховно. Те мене гледат! Не р...

...

                Не ме осъждай отчаяно да тичам след безплътни сенки и илюзии... Не ме осъждай да горя без топлина, не да светя – да мъждукам в празното п...

Какво стана с нас Човеците? Живеем, работим заедно. Докосваме се - почти... Очите ни - биологични светлоотразители. Очи без своя светлина. Езикът ни, език изплетен от лъжа. Нима забравихме, какво е да обичаш...

По-бързо! Да намеря тихия пристан, да намеря тишина. Да намеря спасение от този шум, от тази суетня. По-бързо! Да се спася от тъмна неизвестност, от непредсказуемата участ! По-бързо! Да се завърна у дома!...

Беше петък следобед. Прозорецът бе широко отворен. От мястото си от време навреме поглеждах жицата, по която бяха накацали – като ноти по петолиние – лястовички. Готвеха се за далечния си полет. Внеза...

Книгите Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света. Прилитат и отлитат птиците, изгрява ден, залязва ден: аз дните си като странùците прелиствам у...

Случайно се запознах с негова приятелка... В деня на смъртта му... Тя отказваше да приеме... Мислеше, че е шега...  Разплаках се... Несправедливо е... На 23 години, а вече е звездичка на небето... П. Георг...

Кой казва, че мойта Родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци? Кой казва, че тя е на място последно, без владетел велик, без велики творци? Кой? Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно на човек...

Таратор Трендафил Акациев   Какъв позор, какъв позор, сервираха ми таратор. И с него бих си хапнал яко но го сервираха без мляко. Без краставица, без вода, една паница свобода....

Ако Вашата майка е жива и близо до Вас, отидете при нея, прегърнете я и я целунете. След това й поискайте прошка! Ако е далеч от Вас – обадете й се. Ако се е възнесла – помолете се за нея! Мал...

Щастие В усмивките лъчисти - на Зората и в сладкия покой на малък град, сред ролите в житейския Театър, все търся – и от него чакам знак! Аз питам и най-сините простори, със малък сал отправил се натам...