Култура

  Събличах те в съня си много нощи, целувах с устни тялото ти аз! А ти повтаряше ми: още, още! Повтаряше го тихо с нежен глас. Прегръщах те безумно, до полуда! Изгаряха ме твоите очи! Не искам да п...

  Изложбата „Пътят“ е посветена на светлата памет на едно от най-емблематичните имена в българското изкуство – Светлин Русев, оставил траен белег в духовното пространство на изпълнения с ...

 Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,

  Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обгърна яхнал пръчка при тебе да се върна.     Ах в юмрук ръждив петак да скрия пак с...

  „Името ми е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, някога страшилище на моретата, а понастоящем негърски крал. Всъщност Пипи е га...

  Притчата за овцете   Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го пре...

  "Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдгрен, която ѝ носи голяма популярност, а самата Пипи се превръща в една от любимите героини на малки и големи.   &n...

Като излезе от Енювото кафене и се запъти към дома си, сърдит, с разперени ръце и с издадени напред рамене, като че се готвеше да се бори с някого, Агата стигна до прелеза, който беше между неговата къща и къщата ...

  Зов необятен с обич поиска с нас да изгрее денят. Звездите разбраха, че с теб има смисъл отново да тръгна на път. И жаркото лято слънчево светна, а вихър в небето лети. И твоите дълги коси са раз...

Душата ми е жадна за любов - развихрена вълшебница гореща, за миг дочула твоя нежен зов, нощите пробудени посреща. Душата ми е жадна за любов - в безсъница луната ме люлее. Спускам се до земното кълбо ...

Идейки си запъхтяна 
вечерта веднъж,

  По пътя ме настигна мрак, планински вятър, силен мраз. Замрежи всичко ситен сняг и без подслон останах аз. За щастие във моя смут една девойка ме видя и мило в своя дом приют за през ноща ми дад...

  Среща, разговори философски - спомням си копнежите красиви, трепетите пред театър София с цвете и целувка срамежлива.         Пипи Дългото чорапче - ето, се усмихва...

  Учителко любима, целувам ти ръка! Случайна среща. Във жената бяла учителката своя аз познах. Отмина ме, не беше ме познала. Затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с кос...

      Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий" на 15 май 1892 г., което  става химна "Върви, народе възродени" с музиката на Панайот Пи...

  Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тр...

    Примириш ли се, пристига старост. Примириш ли се, пристига мрак. Примирявах се. И не изгарях, както някога, при първи сняг.         И си казвах тихо : есен...

  Обич Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се поб...

  Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търг...

    ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде веч...

Ти за мен бе тайнствена врата, тайнствен ключ аз исках да намеря, който да отваря в любовта най-добре залостените двери. Като принц от приказките сам търсих в пещерата великана, ключ да ми даде от твоя х...

  Убивах често вълци и лисици, глигани, мечки, хищните змии. Почитаха ме всички пойни птици, елените и кротките сърни.       Безстрашен бях със пушка сред гората, ловец на ст...

Ода на радостта Превод: Асен Разцветников Радост - ти дете на Рая, ти, божествен ясен плам! Ний пристъпваме в омая, о, богиньо, в твоя храм. Твоя светъл чар споява туй, що светски нрав дели, братя всички...

  Другар Не искам да ти бъда божество, че божествата лесно се разлюбват. Не се усеща как, кога, какво, но нещо непременно ги погубва.       И най-голямата любов, прости, з...