Поезия

              За две ръце Евтим Евтимов За две ръце, протегнати насреща, земята бих до края извървял. За две очи като звезди горещи, аз цялата си топл...

 Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна

Ти живота си ни дала и от първия ни час в люлката си ни люляла и си бдяла върху нас. В твоята прегръдка топла раснахме из ден във ден, всеки детски плач и вопъл спираше там усмирен. Ти като орлица мощн...

            НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ Недялко Йорданов Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително ...

  В един прозорец възкръсваш нощем ти, преварил изгрев с клечка от кибрит. Отляво ли, отдясно ли някой ще се появи? Улици се впиват в твоята врата. Изтръпват от чакане ъглите сега. Отляво...

                Аз не обичам               Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мраз...

 ПРОШКА Умееш ли, човеко, да прощаваш ако някой към теб е прегрешил? Дали самият прошка заслужаваш ... ако друг някой ти си наранил... Измиват ли се със едно „Прости!” от болката натрупа...

  Ако някой ви ядосал и сте поискали да издигнете стена между вас, прочетете тази история. За четене ще са ви необходими две минути, но мъдростта ще ви плени Двама братя живеели сговорно в две  със...

      ХАДЖИ ДИМИТЪР Христо Ботев     Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. ...

   Васил Левски! 142 години от обесването на един велик Българин, останал само на 35 години... Поклон!   О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ...

"Предсмъртното писмо" на Васил Левски Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пъ...

    Де е България? Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува ...

                        Стон На Лора Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на ...

    Любов   Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш: на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж , на веселия – милост, на т...

  Притча за пълната чаша Веднъж при един Учител дошъл човек, за да го пита за учението Чан. Вместо да слуша Учителя, обаче, той непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания. След известно време Уч...

  Обич за обич  Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след дв...

    Малък Сечко   Що за хала завилняла - вятър, дъжд и сняг! Вей, завява, заслепява ни очите чак! Малък Сечко, Сечко-Бечко, стига се люти! Не върлувай, не бушувай - спри гнева...

Сбирайте са, моми, булки, и млади ергене! Да чуете барем една песен и от мене... Събрахте са. Знайте сега, че моята песен не весели младо сърдце, - мерише на плесен. "Слънце ярко, слънце светло, зайд...

Аз помня чудно мигновение: яви ми се и отлетя ти - мимолетно видение на истинската красота. Когато аз унил тъгувах сред далечните суети, гласа ти нежен, дълго чувах, сънувах младите черти След мене вихърът...

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам...

  Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние. Ще избягам във теб, ще избягаш във мен. В тиха злат...

    Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се измъчвай повече - обича...

 РОДНА РЕЧ   Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо м...

      Размисли за огъня Йордан Радичков       Добрият човек ще го познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарище; добрият човек оставя отподире си огнища. ...

Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота. Самичък съм, а тъй ми се говори, устата ми залепва да мълчи ... Не ме пъ...