Поезия

 Седемте тайни на Майка Тереза Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се зас...

    Горски теменужки   Слънчо щом прогони зимните вихрушки, цъфнаха на припек горски теменужки! Вижте им цветчето: синичко, засмяно - първото букетче аз набрах за мама!   ...

   Пролет   Пеят птички пъстрокрили,  тръпне свежият листак, със чадър от синя свила руса пролет шета пак. Спира над горите гъсти, спира сред полята тя и разтваря с тънки пръст...

    Хаджи Димитър  Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга са...

 В периода 1886 г. до 1944 г. "Шуми Марица" е национален химн на България. Никола Живков е автор на първоначалния текст на песента. Текстът претърпява много редакции. Остава известен последният вариант на Иван Вазов от 1912 г.

          ПРОЛЕТ Петя Дубарова     Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с м...

    Днес искам да ти кажа само със прости думи толкоз много: Безкрайно те обичам, мамо и, моля, не съди ме строго!!!     Не бях аз най-добрата щерка, която слуша твоите съвети! Животъ...

     Песен за човека   Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоц...

Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума же...

    УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ! Недялко Йорданов Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна. Първа капчица дъжд...Във врата... Под яката ми...Капна. Предизвестие някъкво...Иде буря... Далечният тъте...

 Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още

    Пролет Никола Вапцаров   Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе. Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей! Дори през бензинните пари, през пласт от стоманни ята тя иде....

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.   Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина -   с шепота н...

     Пръстен Веселин Ханчев За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ла...

  Тиха нощ, свята нощ...  Тиха нощ, Свята нощ всичко спи сал една свята двойка над своя син бди, над главица със руси коси. А навред тишина, а навред тишина. Тиха нощ, Свята нощ вест дойде най-на...

           ...

 Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,

  Иван Русланов e млад  автор, но вече с публикуван роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ Наскоро Иван Русланов    спечели поощрителна награда от международния конк...

  Писмо до татко (по идея на Ани Белова) Днес, татко мой ти пиша писъмце, по ангелите аз ще ти го пратя. Във него сложих моето сърце и моята любов ще ти изпратя. От мене ти далече отлетя, с криле на...

  Усмихни се,  Недялко Йорданов Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза: - Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си,&n...

    Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий" Стихотворението, което е написано на 15-ти май 1892 г.,   става химна "Върви, народе възродени" с музиката на...

На държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се провежда днес, на зрелостниците се падна да пишат интерпретативно съчинение или есе по произведението на Пейо Яворов "Заточеници".

Петък В петък ми е светло синьо, леко, свежо и рутинно. Ето ден последен вече, седмицата май изтече. Влизам сутрин с бодра крачка, срещам нашата чистачка. Със добрутро поздравявам, към бюрото се отправям. ...

              Последен замък Едно дете седи само на тротоара, протегнало безпомощно ръка. За мъничко храна то чака - единствения дар за малката душа... Седи, а пок...

  Една звезда - светлинна и далечна, отчупи се и блъсна се в безкрая, погреба я морето сиво млечно и вятър се опита да излае. Една вълна, изваяна от мрака, обиди се за нещо на прибоя, отиде си, остави ...