Култура

 Седемте тайни на Майка Тереза Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се зас...

    Хаджи Димитър  Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга са...

 В периода 1886 г. до 1944 г. "Шуми Марица" е национален химн на България. Никола Живков е автор на първоначалния текст на песента. Текстът претърпява много редакции. Остава известен последният вариант на Иван Вазов от 1912 г.

    Днес искам да ти кажа само със прости думи толкоз много: Безкрайно те обичам, мамо и, моля, не съди ме строго!!!     Не бях аз най-добрата щерка, която слуша твоите съвети! Животъ...

     Песен за човека   Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоц...

Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума же...

    УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ! Недялко Йорданов Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна. Първа капчица дъжд...Във врата... Под яката ми...Капна. Предизвестие някъкво...Иде буря... Далечният тъте...

    Пролет Никола Вапцаров   Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе. Приятелю, птиците чу ли? Отвънка е пролет! Здравей! Дори през бензинните пари, през пласт от стоманни ята тя иде....

     Пръстен Веселин Ханчев За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ла...

  Тиха нощ, свята нощ...  Тиха нощ, Свята нощ всичко спи сал една свята двойка над своя син бди, над главица със руси коси. А навред тишина, а навред тишина. Тиха нощ, Свята нощ вест дойде най-на...

           ...

 Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,

  Иван Русланов e млад  автор, но вече с публикуван роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ Наскоро Иван Русланов    спечели поощрителна награда от международния конк...

  Писмо до татко (по идея на Ани Белова) Днес, татко мой ти пиша писъмце, по ангелите аз ще ти го пратя. Във него сложих моето сърце и моята любов ще ти изпратя. От мене ти далече отлетя, с криле на...

На държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се провежда днес, на зрелостниците се падна да пишат интерпретативно съчинение или есе по произведението на Пейо Яворов "Заточеници".

Петък В петък ми е светло синьо, леко, свежо и рутинно. Ето ден последен вече, седмицата май изтече. Влизам сутрин с бодра крачка, срещам нашата чистачка. Със добрутро поздравявам, към бюрото се отправям. ...

              Последен замък Едно дете седи само на тротоара, протегнало безпомощно ръка. За мъничко храна то чака - единствения дар за малката душа... Седи, а пок...

            Наслука Не ни родиха на тоя свят бедни. Стана нещо по-лошо: отгледаха ни почти напълно неуки и в повея на сън мощен забиха пирон ръждясал, клеясал и зака...

                    Не те измести никой Не те измести никой в тази къща. И стола ти е празен в моя кът, и в книгата ми никой не обръща листа - недоиз...

              Мечти В такава утрин искам двама в полята росни да вървим сами в покой невъзмутим, където никого да няма. В очите ти добри, смирени да се оглеждат небе...

Душата ти крещи за помощ. Не я ли чуваш? Оглуша ли? Устата ти мълчи греховно. Кого наказваш? Полудя ли? Очите гледат ме любовно. Не ги ли чувстваш? Ослепя ли? Устата пак мълчи греховно. Те мене гледат! Не р...

...

                Не ме осъждай отчаяно да тичам след безплътни сенки и илюзии... Не ме осъждай да горя без топлина, не да светя – да мъждукам в празното п...

Какво стана с нас Човеците? Живеем, работим заедно. Докосваме се - почти... Очите ни - биологични светлоотразители. Очи без своя светлина. Езикът ни, език изплетен от лъжа. Нима забравихме, какво е да обичаш...

По-бързо! Да намеря тихия пристан, да намеря тишина. Да намеря спасение от този шум, от тази суетня. По-бързо! Да се спася от тъмна неизвестност, от непредсказуемата участ! По-бързо! Да се завърна у дома!...