Култура

    Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча. Иван Вазов, Училище ...

Никога не е късно
Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,

  В един прозорец възкръсваш нощем ти, преварил изгрев с клечка от кибрит. Отляво ли, отдясно ли някой ще се появи? Улици се впиват в твоята врата. Изтръпват от чакане ъглите сега. Отляво...

  Славей и роза В градините среднощни от пролет замъглени, унесен славей пее над роза вдъхновено, но розата прекрасна студена е, себична и влюбените трели не чува безразлична. Така и ти, поете, въ...

  Остани тази нощ! Тук при мен остани! Двете тежки врати любовта ни ще скрият, ще ни пазят отвън тези неми стени. За една нощ сами ще избягаме ние. Ще избягам във теб, ще избягаш във мен. В тиха злат...

  Зимни вечери  Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената...

Лятото Текст: Иван Вълев Какво е всъщност лятото, какво е? Един сезон, през който мен ме няма, и в стаята, която уж е моя, понякога се спира мама. Прозорците закрива с бели листи, праха от масата изтрива, ...

    Любовно Георги Господинов   Ти си топчето в моята супа Аз съм квадратчето на покривката Ти си солницата дето не пуска Аз съм оцетникът в края на масата Ти си мушицата винена в него Аз ...

         Зимна вечер Пушкин   Буря в облаци се крие, вихър преспи сняг мете; ту като хиена вие, ту реве като дете, ту под сламената стряха шушне като таласъм, ту почуква ...

         Орел и гълъб, Гьоте         Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той пада посред миртова ...

    Всяка нощ когато спя на меко и в огнището светлее жар нейде из родопските полета тихо, тихо крачи граничар.    Аз обичам много тоя батко зная той  безспирно бди за нас, по-спо...

  Люлека ми замириса  Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърцето ми болно сви са: върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Сетих вс...

   По първи петли  От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата. Откога не съм се връщaл в този ...

  Борбата е безмилостно жестока Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела...

  Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия, теб, само теб чака...

    Прости детинщината моя, че ти звъня по никой час: на самотата в покоя ми е потребен нечий глас.     Щом цялото пространство нямо с хиляда гласа ме коси, един-единствен търся само ...

  На прощаване в 1868 г. Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна ...

   В нивята    Не знам дали ще трябва още да бъдеме така добри, кръвта гори, блести от снощи и мрак поляните покри. Сега проблясват над Марица студени утринни звезди и безутешна...

  Само двама   С тебе май сме само двама, малко, но не съвсем. Продължаваме играта - аз със теб и ти със мен. Даже никой да не чува наште песни засега, корабът ще си пътува във морето от неща. ...

  Потомка   Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот. Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън м...

 Седемте тайни на Майка Тереза Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се зас...

    Хаджи Димитър  Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга са...

 В периода 1886 г. до 1944 г. "Шуми Марица" е национален химн на България. Никола Живков е автор на първоначалния текст на песента. Текстът претърпява много редакции. Остава известен последният вариант на Иван Вазов от 1912 г.

Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума же...

    УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ! Недялко Йорданов Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна. Първа капчица дъжд...Във врата... Под яката ми...Капна. Предизвестие някъкво...Иде буря... Далечният тъте...