Неделя, 19.11.2017

Важно:

Начало » Поезия » Есен, Цветана Сестримска

Есен, Цветана Сестримска

Есен, поезия
Есен

 

 

 Есен

 

 

Есен...
Гроздов сок лепне по устните.
Шепнат окапали листа.
Над прозореца клонка се спуска,
А на жиците дъждът е увиснал.

Есен...
Ливада от вятър косена.
Слънце оскъдно  на прага истинал.
Простички думи, останали в мене.
Думи отминали.

Есен...
Расне хорото на птиците.
Гасне небето  стъмено.
Тихи облаци  плуват в очите ми.
Нещо е станало с мене.

Есен...
Късна ли, ранна ли?
Вглеждам се в себе си и мисля за Мама.
Топъл шал съм захванала.
Иначе нищо, не, нищо ми няма!

Цветана Сестримска

23-09-2017 | виж всички новини | 



loading...


comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio