Култура

И тази нощ в прегръдки от обичане празнично е грейнало небето, с нежност и любов звездите са орисани от обич радостно да светят. И тази нощ морето от далече пренася спомени до моя бряг - звездният килим ...

    Какво ѝ трябва на душата ми... Един прозорец, за да излети. Една ръка, погалила крилата ѝ. И мъничко вързопче със мечти.         Едно небе с измислени...

  Серафим Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая стра...

   Моя любов Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва да заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя любов. С теб до днес преживях ...

  Не остарявай любов Недялко Йорданов Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решител...

  "Ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно... Никой не може да ти отнеме обичта, обичта... на хората... "         &...

  Дантели се диплят в моите нозе, със страст и любов ме прегръщат, изпълват със щастие моето сърце, далече ме носят и връщат.         Разплела, разпуснала буйни коси...

  Тази нощ се пробуждах и отново за теб стихове писах почти до зори. Дъга от пъстър въздух в утрото нахлува тихо с дъх от борови гори.     Ухание в цветове, събудено от поривит...

  Ропотамо – Разкажи ми, мила мамо, за реката Ропотамо. Вярно ли е, че течала толкоз тихо, сякаш спяла? – Тихо е над Ропотамо, много тихо. Чуваш само как със дълга човка трака бяла ...

  ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА 11 август 1877 г   Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни от...

  Август трябва да се отпива бавно, като скъп ликьор. Налейте си в малка чашка, отпийте глътка и погледнете през чашата към слънцето... Августовските нощи трябва да са изпълнени със светлини на свещи...

  Родината Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да са му приятелите, но има и такива избори, които не правим, а определят живота ни. Роди...

    Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран на 4 август  1916 г. (Първа световна война) край Охридското езеро.   Музиката написва Михаил Шекерджиев, редник в...

    ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колк...

  Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък! Къде ми е класната стая, къде е коравият чин, „А“, „Бе“, &bdq...

 Любов...

 Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -

  Търся цвете грейнало в ръцете на едно момче, дето все го няма. Всяка пролет и на сън се моля да ме отвлече, срещнем ли се двама. Всяка пролет чакам така, да посегне топла ръка, и покорни моите раме...

  Усмихни се,  Недялко Йорданов Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза: - Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепа...

  Отечество любезно, как хубаво си ти! Иван Вазов Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови ...

  Две души Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши. И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменъ...

  Когато в черна вечер ставам лош,  когато се разкъсвам от въпроси,  започвам да се питам посред нощ :  Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ? А ти си моя радост и вина,  а ти си мо...

  Не можах дa бъда твоята пролет: друг окърши клоните нацъфтели. Не можах да бъда твоето лято: друг се къпа в реките горещи и бели. Нека бъда твоята есен! Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,...

  Вол жабата видя и той          прилично едър ѝ се стори. Тя, дето се побира в цял ръст в юмрука мой, от завист се надува, напъва се и зори   ...