УМБАЛ "Александровска" на 145 години!
Снимка: УМБАЛ "Александровска" на 145 години
Александровска болница е най-старата и най-голямата университетска болница в страната - институция, в която се е осъществило практическото и академичното обучение на голяма част от елитните специалисти на българската медицина, и в която е спасен живота на десетки хиляди пациенти.
На 23 май 1878 г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. На нейно място през 1879г. се създава Софийската първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно, документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от Княза лично от тогавашния министър на вътрешните дела - Петко Рачов Славейков.
На 18 октомври (по стар) или 30 октомври 1884 г. (по нов стил) новата Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
На 23 май 1878г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. Болничният съвет настоява пред градските власти за построяване на нова болница, за която е задължително „да отговаря на всички правила на архитектурата и хигиената”. Така през 1979г. „Александровска болница” е учредена като Софийска първоразрядна болница и още със създаването си получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно, документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от княза лично от тогавашния министър на вътрешните дела - Петко Рачов Славейков. На 18 октомври (по стар) или 30 октомври 1884г. (по нов стил) новата Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
Събитието поставя същинското начало в летописа на медицинската наука, на общественото здравеопазване и на медицинското образование в нова България: най-често лекари от „Александровска“ оглавяват националното Министерство на здравето, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз, те редактират първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества, те са първите преподаватели в създадения през 1917г. Софийски медицински факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски”, който става основа за изграждане на съвременната национална система от медицински университети в страната. Постепенно болница „Александровска“ се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1484 души. От тях 442 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица /36 професори и 42 доценти/, 200 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 132 имат научна степен „Доктор” и 16 - „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 378. Всички тези служители лекуват близо 36 000 пациенти годишно. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури) и консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000.
За периода 2019–2024 г. са инвестирани 8 млн. лв. в ремонтни дейности, като цялостен ремонт на стойност над 3 млн.лв. е направен в Клиника по урология, а частични ремонти са извършени в много болнични звена. Извършена е и рехабилитация на площадковата водопреносна мрежа на стойност 3 млн.лв. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност 58 млн. лв., от които закупените със собствени средства активи са за 13 млн.лв., с капиталови средства от МЗ – 16 млн.лв., предоставени от Медицински университет София - 25 млн.лв., дарители – 3 млн.лв., Българската Коледа - 358 хил.лв., БЧК – 187 хил.лв.
С цел създаване на позитивна перспектива за устойчиво развитие на търговското дружество и усъвършенстване на работните процеси в него, в края на 2018 г. за нуждите на Клиниката по нуклеарна медицина (КНМ) със собствени средства в размер на 4 млн.лв. е закупен последен модел PET/CT, а с държавни средства на стойност 3 450 хил.лв. - последен модел SPECT/CT скенер, за извършване на всички видове хибридни образни изследвания с безкомпромисно качество.
От м. май 2024 г. в КНМ на пълни обороти функционира и нова, високотехнологична радиохимична лаборатория за производство на два нови радиофармацевтика при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. "Галиевата лаборатория" е моделирана и оборудвана с подкрепата на експерти от Международната атомна агенция (IAEA) и водещи специалисти от Германия по модела на лабораторията в Университетската болница в Мюнхен. Средствата за оборудването са осигурени по два проекта на болницата с финансиране от Международната атомна агенция, като вторият със субсидия от 1 000 000 лв. бе официално одобрен в началото на 2024 година.
С финансиране от Медицински университет - София, тази година в КНМ бе разкрит стационар с 3 легла за лечение на тумори с метаболитна радионуклидна терапия и бе закупен синтезен модел за производство на нови диагностични и терапевтични радиофармацевтици. С новите придобивки тя се превърна в най-добре оборудвания център в Западна България от технологична гледна точка – разполага с последно поколение апарати за хибридна образна диагностика (PET/CT и SPECT/CT) и със собствен циклотронен комплекс за производство на най-съвременни радиофармацевтици за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и др.
През целия петгодишен период мениджмънта полага целенасочени усилия за оптимизиране дейността на болницата и разширяване на обхвата и разнообразието на медицинските услуги по всички 195 клинични пътеки, по които болницата работи. Световно признание получи Клиниката по алергология, която след международен одит бе сертифицирана за членство в UCARE (най-големият и най-активен консорциум в света от референтни експертни центрове за лечение и проследяване на пациентите с уртикария) (2020) и придоби статут на ACARE референтен център с най-висок професионализъм в лечението на ангиоедема и редките му форми (2022).
Развитие получиха и Експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията, които се увеличиха с още три – „за хередитарна оптична невропатия на Лебер“, „за редки невродегенеративни заболявания, протичащи с когнитивни, поведенчески и/или двигателни нарушения", и „за муковисцидоза“ (2023, 2024). Експертният център за редки болести в нефрологията на „Александровска“ пък разшири дейността си, поемайки скрининга и лечението на болни с друга рядка болест – туберозна склероза (2022).
След ковид пандемията УМБАЛ „Александровска“ затвори една страница от историята си, свързана с използването на стара и амортизирана апаратура, и изцяло премина към дигитализация, която дава възможност за по-прецизна диагностика и обслужване на по-голям брой пациенти.
Със средства, осигурени от лечебното заведение, от МУ - София и от МЗ за капиталови разходи на държавните лечебни заведения, на обща стойност над 54 млн. лв. е осигурено най-съвременно оборудване на световни марки производители за клиниките по: образна диагностика, офталмология, кардиология, урология, пропедевтика на вътрешните болести, хирургия, съдебна медицина и централна клинична лаборатория.
Сред топ придобивките на болницата са последно поколение 128-срезов компютър-томограф, дигитални графично-скопични рентгенови апарати, последен модел Холмиум лазер за високоефективно и миниинвазивно разрушаване на камъни от всякакъв вид и размери в уринарния тракт, както и за лечение на болести на простатната жлеза, единствена по рода си рентгенова система тип С-рамо за екстракорпорални литотрипсии „Дорниер“, MassArray аналитична платформа за предиктивно генетично тестване на тумори, последно поколение хроматограф за съдебната медицина, апаратура за функционално изследване на хранопровода с 24-часово мониториране на киселинността в него, последно поколение широкоъгълна дигитална фундус камера за изследване на очите на недоносени бебета, корнеален топограф, ангио ОСТ, комбинирана система за вътреочна хирургия на преден и заден очен сегмент, IPL система за лечение на сухо око, последно поколение лампа за лечение на кератоконус, 4D ехографи и система за съвременна ехографска и Doppler-диагностика за прецизна оценка на сърдечните структури и функцията на сърцето и пр.
УМБАЛ „Александровска“ първа в страната премина към изцяло нов стандарт за имплантация на конвенционални пейсмейкъри (2022).
Лечебното заведение е най-голямата база за специализация и обучава най-голям брой млади лекари в основни специалности, където освен класическата медицина, те могат да видят приложението на най-новите медицински практики и да работят с най-съвременните медицински технологии.
Със своя многопрофилен спектър, със своя научен и практически, висококвалифициран персонал, и с модерната медицинска апаратура Александровска болница остава и днес лидер в развитието на българската медицинска наука и практика. Още едно доказателство за това е отличната акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност, както и за обучение на студенти, специализанти и докторанти на Медицински университет - София, получена през 2023г. за срок от пет години - оценка, която надгражда и продължава традициите, и утвърждава репутацията на УМБАЛ „Александровска“ на национален университетски и лечебно-диагностичен център от световна величина.
