Понеделник, 09.09.2024
На 3 август 1948 г. е публикуван Указ, с който се закриват чуждите училища в Народна република България.
Народна република Бългаария (съкратено НРБ) е официалното наименование на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г., когато Народна република България е преименувана на Република България. Почти през цялото си съществуване НРБ се управлява от политическата коалиция Отечествен фронт, ръководена от Българската комунистическа партия (преименувана през 1990 г. в Българска социалистическа партия).
Така до 9 септември 1944 г. в България има 8 висши учебни заведения: Софийският университет, 3 висши икономически училища в София, Варна и Свищов, и столичните Висше техническо училище, Художествена академия, Музикална академия и Висше училище за телесно възпитание. След 9 септември 1944 г. правителството реабилитира всички ученици, студенти и преподаватели, които са били отстранени по политически причини от буржоазната власт. Правата на българските евреи се възстановяват. МС с постановление решава българския държавен университет в Скопие, открит през войната, да се закрие. Неговите студенти и преподаватели в преобладаващата си част се вливат в структурите на Софийския университет „Климент Охридски“.
След установяване на режима на ОФ се предприемат репресивни действия спрямо част от научния състав във висшите училища. Чистката силно занижава преподавателския капацитет. В същото време приема на студенти е завишен, което обстоятелство води до влошаване качеството на висшето образование. Започва коренна промяна във всички сфери включително и във висшето образование. Започва тотална държавна доминация. Издигат се лозунги, които трябва да покажат на масите, че новият строй е правилният.
Освен сред преподавателския и учителски състав на българското образование, новите управници провеждат чистка и сред библиотеките. Всички книги с прохитлеристко, антисемитско, антисъветско и всякакво съдържание, което не инпонира на новата власт, се унищожават.
Приетият през лятото на 1947 г. Закон за висшето образование напълно унифицира висшите училища, като ги подчинява на общи положения относно целта и устройството, управлението, преподавателите, студентите и процеса на обучение. Нормативното нивелиране е възможно, защото е настъпил краят на частните български и чуждестранни висши училища — според закона висшите учебни заведения в страната са държавни.
Законът е добър до толкова, до колкото е първия единен закон, отнасящ се за висшето образование. Но с четирите си дяла и 209-те си члена той е твърде обемист и логично още на следващата година е отменен и на негово място влиза в сила нов закон за висшето образование обнародван в ДВ бр. 224, от 24 септември 1948 г.
Въведено е изучаването на идеологически предмети, имащи за цел да спомогнат за формирането на диалектико-материалистически, комунистически мироглед у бъдещите специалисти. Независимо от преустройството на старата генерация университетски преподаватели те проявяват традиционна привързаност към «чистата» наука, която да не се смесва с идеологията. Тази обща погрешна постановка на част от преподавателите е основната причина за забавяне приемането на новите учебни програми и въвеждането им още през 1948–1949 г. Въвеждането на марксизма-ленинизма в науката и преподаването в Софийския университет се осъществява чрез преодоляване на класовата ограниченост на редица преподаватели, съпротива, дори саботаж. Ето защо и през 1948–1949 г. продължава процесът на поляризиране сред преподавателите. Това постепенно довежда до пълно обновяване на университетския персонал. В края на 1949 г. този процес е завършен.
