Неделя, 24.01.2021
Бъдете отговорни! Спазвайте дистанция!       

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г.

Снимка: Свобода Бъчварова

„ ...Аз си оставам свързана с България и особено с родния Пирински край, където всеки камък, всяка къща, всяка улица е една история. И затова се радвам, че съм тук и едновременно с това изпитвам мъка за още нерешените проблеми на тази многострадална страна, наречена България.“

Свобода Бъчварова е популярна писателка, редакторка и киносценаристка, едно от най-значимите имена в българското кино.

Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява от костна туберкулоза, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата.

След 9 септември 1944 г. Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на петдесетте години се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. 

Свобода Бъчварова защитава и утвърждава видни представители на новата българска култура — художници като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски.

Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“. Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. 

Като създател и ръководител на легендарния творчески колектив „Хемус“, тя дава път на творби на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, „Лачените обувки на незнайния воин“ на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др. Тя е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“.

От 1989 г. Свобода Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия. В Рио Кларо Свобода пее в хора на местната руска църква. През 2005 година президентът Георги Първанов я награждава по случай 80-тата ѝ годишнина с орден „Стара планина“.

През 2008 година Свобода Бъчварова се завръща в родината си, за да представи своята трилогия „По особено мъчителен начин”, документална сага проследяваща житейския път на баща ѝ. Умира 2012 година в Рио де Жанейро.

Свобода Бъчварова е автор на романите:

„Великденска ваканция“
„Литургия за Илинден“
„Приключенията на Фильо и Макензен“
„Телеграма с много неизвестни“
„Опасен чар“
„Земя за прицел“
„По особено мъчителен начин…“

Сценарист е на филмите:

„Опасен чар“;
„На всеки километър“;


„Между релсите“;
„Мера според мера“ и други.

Свобода Бъчварова
Свобода Бъчварова - жената, която с творческия си път завеща на поколенията някои от най-големите шедьоври на българското кино. Тя е автор на романите “Великденска ваканция“, “Приключенията на Фильо и Макензен“, “Телеграма с много неизвестни“, “По особено жесток начин“.
Талантът на Свобода Бъчварова особено ярко блести във филмите по нейни сценарии. Умее да създава както блестящи драматични ситуации, така и запомнящи се персонажи. Дарбата й на сладкодумен разказвач “ражда“ майор Деянов - ролята, която изстрелва Стефан Данаилов на върха на народната любов.

По романа й “Литургия за Илинден“ е създаден филмът “Мера според мера“, розказващ историята на останалата поробена македонска земя след Освобождението на България и овчаря Дилбер Танас (Руси Чанев). Анатомичният анализ на банката като финансова институция до 1944 писателката прави в петтомника “Земя за прицел“, станал основа за заснемане на сериала “Жребият“. Прототип на главния герой е известният банкер Атанас Буров.

Бъчварова е автор и на първия български филм, получил международно отличие “Сребърен лъв“ на фестивала във Венеция - “Междурелсие“.

Заедно с режисьора Иван Андонов и Тодор Колев в главната роля майсторски превръща лентата “Опасен чар“ в една от любимите комедии на България. В нея сладкодумно разказва за измамника с неустоим чар, който се подвизава с различни имена на птици пред дамите, докато ги омагьосва. Изобретателността му стига дотам, че когато започват да го издирват, се представя за умрял.
Филмите, които ни остави Свобода Бъчварова доказват, че талантът няма как да бъде забранен, че въпросите за истината си пробиват път в общественото пространство през трудностите и цензурата. А писателката остана до последния си дъх вярна на името си, което знаеше как да отстоява - Свобода!
Весела Василева

Здраве и култура Звездни рожденици

11-01-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Трябва ли да отворят заведенията?
[Виж резултатите]

На този ден

На 24 януари 41 г. Касий Херея убива император Калигула по време на Палатинските игри.   Ауреус на Калигула и баща му Германик ... повече