Солидарност, Недялко Йорданов
Снимка: Солидарност, Недялко Йорданов
Солидарност
Ах, тази твоя солидарност...
Не щеш да ме оставиш сам...
То бива бива сляпа вярност,
но чак такава аз не знам...
Е, болен съм... Голямо чудо...
Какво ти стана изведнъж?
Защо така... Момиче лудо!
Защо последва своя мъж?
Какво ли, ах, не ни се случи?
Какво ли с нас не е било...
Но нямали сме такъв случай...
Ти – на съседното легло.
И всеки в собствени завивки...
Ужасно е... И ставам лош...
Игли... Инжекции...Преливки...
И през три метра: „Лека нощ...“
Внимавай... Чувам те как ставаш...
На пръсти как вървиш към мен.
И в тъмното как проверяваш
пак тъй – дали съм изпотен.
И ме обхваща страшна обич,
примесена с безкрайна жал.
И в болничната тъмна доба
хър... хър... се правя на заспал...
Спокоен съм за теб, обаче...
В живота все след мен вървиш.
И пет години... Няма начин...
Не можеш да ме прередиш
31 декември 2020 г.
ВМА
Не съм сам вече в болницата, уви... А може би да се спази традицията 52 години винаги заедно на Нова година.
И така ...Честито на всички приятели от името на двамата с Ивана.
Недялко Йорданов
