Отидох на плаж сама, оказа, че съм с най-голямата компания
Снимка: Отидох на плаж сама, оказа, че съм с най-голямата компания
Отидох на плаж сама. И се оказа, че съм с най-голямата компания, с която някога съм ходила...
До мен мина дядо, хванал за ръка внучето си. Момченцето го попита:
- Дядо, наистина ли белите миди са на късмет?
- Това са глупости, момчето ми.
- Но защо, дядо? Аз знам, че са на късмет - настояваше детето.
Не бях чувала това поверие. Не знам дали са на късмет. Но видях в бялата мида вярата на детето, че бъдещето е светло, видях надеждата и бъдещите върхове, които то ще покорява. Видях в бялата мида патилата на един старец, преминал през какво ли не, изкачил не една и две падини.
Млад мъж редеше старателно бели камъни във форма на сърце и изписа името "Теодора" по мокрия пясък. После снима творението си и продължи по пътя си. Почувствах любовта му към една Теодора и я отпразнувах в сърцето си.
А до него тъкмо минаваха двойка възрастни хора, които се държаха за ръце.
- Внимавай, миличко! - каза мъжът на побелялата си спътница в живота, предпазвайки я от един камък в краката й. И това "миличко", нещо в гласа му, нещо в белите им коси, нещо в цялата ситуация погали нежно моята душа...
Да не забравя да спомена и гълъбите, които се закачаха любовно до главата ми. И вятърът, който флиртуваше с косите ми. Лекият дъждец, който ме къпа нежно, и целувките на страстния любовник - Слънце...
Дали бях сама на плажа?! О, та аз имах най-добрата компания - имах за компания целия свят!
Моника Василева
