Култура

  Отечество любезно, как хубаво си ти! Иван Вазов Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови ...

  Две души Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши. И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменъ...

  Когато в черна вечер ставам лош,  когато се разкъсвам от въпроси,  започвам да се питам посред нощ :  Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ? А ти си моя радост и вина,  а ти си мо...

  Не можах дa бъда твоята пролет: друг окърши клоните нацъфтели. Не можах да бъда твоето лято: друг се къпа в реките горещи и бели. Нека бъда твоята есен! Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,...

  Вол жабата видя и той          прилично едър ѝ се стори. Тя, дето се побира в цял ръст в юмрука мой, от завист се надува, напъва се и зори   ...

  Косачи, Елин Пелин Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ...

    Не трябва любовта да се отлага, ах, нито да се търси в друго време. Сега, когато празник ти предлага, сега е силна, дявол да я вземе.       Сега желае нещо да ти к...

    Ще бъдеш в бяло   Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло... А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-под...

  Балада за Гунди и Котков Юни месец беше седемдусет първа, кога загинааа две големи звездии.         Славната деветка - Георги Аспарухов, Гунди гол и вкара на биячи...

  Днес светъл празник името ти има,  нека всички ти го почетем.  На твърдостта във него несравнима букет от топли чувства да дадем. Нека тия, дето сме до теб, било жени, деца или мъже, за...

  „Моя страна, моя България“  Колко нощи аз не спах Колко друми извървях — Да се върна. Колко песни аз изпях, Колко мъка изживях — Да се върна. В мойта хубава страна ...

  Шир безбрежна Безметежна. Плават нежни, плават снежни По лазурни, изумрудни Океани - Облаци.     Плават бели, по предели Не сънувани, не бълнувани - Облаци. Плават бели, по...

Танцувай, слънце. Днес е Еньовден. Днес билките целебна сила носят. Пред изгрев трябва тях да ги берем, роса да мие и нозете боси... Танцувай, слънце. Виното кипящо с дванайсет билки нека упоим. За теб...

Все за нещо ще намери да се начумери: ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. И задето Петко в къщи често тъй се мръщи - Николинка, Ваньо, Митко викат му сърдитко. ...

Косите ти са топъл водопад, обливащ твоята брилянтова снага и луннобелите гърди, гальовно милвани от морските вълни. Изваяно вълшебство от елмаз, реалност ли си ти или мираж? Лицето ти е хляб, ухаещ на п...

    Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал ... познайте какво? - Надежда! Надежда за всички.   “Купете! С отстъпка за Вас! Всеки ...

Запомнящи се и незабравими, остават срещите, лицата пред "Кристал", едни - в историята със славно име, а други - просто със човешки идеал. С любов прегръщам твойто нежно рамо, сега спокойс...

  Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил стъклата и душите. Долавям как се движи пролетта - в кръвта ми, в соковете на стъблата и к...

Нагази голо лятото в морето. Изхвърли всички мъртви водорасли. Разстла нов пясък в дъното, където седефите като деца са расли. Изопна фарът мъжкото си тяло и някакво желание се пукна в окото му о...

    Искам да ми правиш кафе – горчиво, черно, гъсто и без захар, часовникът ленив да спреш и да откъсваш сутрин вчерашната дата.         Искам да м...

        "Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа."   Вино от глухарчета е полу-биографичен роман от 1957 г. ...

  Какво ти липсва, за да си честит? Що още искаш, лакомнико смъртен? Тъй малко ти е нужно да си сит - отвънка - залък хляб, мечта - отвътре! И нищо друго. Другото е смърт, лъжовна лакомия, пр...

  ТЪЖЕН ДОМ В един тъжен дом се завръщам, тук всяка стена е пропита с тъга. Само сенките в него витаят, на моята майка и моят баща. Дори и стряхата тъжна ме гледа, с разрушените птичи гнезда. Ля...

Още като малък имах шапка бяла - за концертна зала. Носих и червена, после пък зелена важно накривена. Вуйчо от чужбина ми донесе синя с лъскава коприна чак от Южна Азия. И тогава каза чиста да ...

По навик още от дете съм честен с всеки, откровен, откак навърших трийсетте светът изглежда променен. Едни ми казват: "По-добре не си прави излишен труд, а другите: "Кога ще спреш с детинщин...