Култура

  Бяхме най-близки Искаш с теб да останем добри познати? Как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха сляти – да се здрависват едва?       Погледи, дето до ...

  Прошепна август тъжни думи "Отивам си, чак догодина ще се върна" заръча ми да пазя спомените по между ни и ме остави септември да прегърна.     Тръгна си набързо, яхна в...

Любовта Остави да дойде отведнъж, неочаквана и непозната, както пада над гората дъжд и след туй е весела гората.           Остави я като вятър лош, слязъл от небесна...

Походна песен (Прекрасна си, мила Родино) От Тимок вървим все нагоре по родния снажен Балкан и той ни омайва с простора от слънцето цял осеян.   Прекрасна си, мила Родино от Тимок до ...

  Плувай Спуснат от небето знак плува през море от мрак. Вятър в лекото платно, мисъл като дим в сено.     Плува през живота сал. Сън дълбок е този свят заспал. Плува сред мъглат...

    Ти пак ме гледаш с ласкави очи Ти пак ме гледаш с ласкави очи и питаш пак: "Боли ли те за нея?" Тешиш ме за разтуха: "Не плачи! Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!" ...

  – Жената, сине, отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти ѝ е далече, кога ѝ мълчиш с очи и не я галиш с ръце и с душа. Кога уж с тебе върви, а сама сеща себе си. – Ако я обичам,...

    Стихотворението  "Кирил и Методий" е написано от Стоян Михайловски  през  1892 г.,  през 1901 г. това стихотворение става химнът  "Върви, народе въз...

  ЖИВЕЙ, когато имаш всичко или от всичко си лишен и късаш думите на срички, за да не паднеш в техен плен! ЖИВЕЙ, когато от тревата орониш първата роса и търсиш в утрото приятел на детските си неб...

    Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха...

  Умира бавно този... който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.     Умира бавно този... който разрушава себелюбието си, който отказ...

  Мъничка, мъничка моя, весело зайче, котенце мило, в скута на мама сега се е свило. Твойта главичка на моето рамо почива. Можеш ли ден да изкараш без мама? Мама в чашата мляко налива, сресва кос...

   Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени... ...

    Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ...

  Ден денувам - кътища потайни нощ нощувам - пътища незнайни няма тато, нито мама - тато да ругае, мама да ридае... Леле моя ти Пирин планино! Море черно цариградско вино.     ...

  Фиеста И чашите бяха опразнени, и бутилката – с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото – широко открито.       И безбройни звезди от стъкло ...

  Васил Левски! 145 години от обесването на един велик Българин, останал само на 35 години... Поклон!           О, майко моя, родино мила, защо тъй жално...

 ПРОШКА Умееш ли, човеко, да прощаваш ако някой към теб е прегрешил? Дали самият прошка заслужаваш ... ако друг някой ти си наранил... Измиват ли се със едно „Прости!” от болката натрупа...

  Обич за обич  Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след...

Помниш ли, помниш ли тихия двор
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,

    Зимен сън   Зимна вечер губер бял размята, спи ми, малко зрънце под земята, спи и слушай, как незнайни хали свирят в мрака с ледени кавали. Не тъгувай ти за ясно лято, ни за...

   О. Хенри Последният лист В един малък квартал западно от Уошингтън скуеър улиците изведнъж щурват и се преплитат и пречупват в малки отрязъци, наречени „площадки“. Тези „пло...

Не бойте се, деца Работиме много, работим от сутрин до здрач. Но хлеба е малко. Но хлеба не стига, деца. И ваште лица са сгърчени вече от плач. И ваште очи са сухи и неми – такива големи, мъчител...

  Момчето което... Момчето, което ни грабна сърцето… Как рухна на корта… Момчето което… Ах, как ни докара в жестокия мач до ужас… до радост… до гордост… до...

    По човешкому Александър Димитров   "Социалист е", провикнал се някой май от тълпата незнаен глас и като надали тя свиреп вой тухла черепа счупила - та от раз. &quo...