Култура

  – Жената, сине, отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти ѝ е далече, кога ѝ мълчиш с очи и не я галиш с ръце и с душа. Кога уж с тебе върви, а сама сеща себе си. – Ако я обичам, тате? Не ...

        Зайченцето бяло Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило. Зайчето разбрало, че е закъсняло. ...

  Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, яла са, Петко, откажи от сванка пусто хайдутство. На майка ти са додяло по денем вода носене, по нощем ризи перане, юнашки глави с...

  Ако няма море, ако няма рапани, ако няма смокини със сърца като рани, ако няма клепачи, от тъгата солени, ако няма прибои, ако няма вълнения, ако няма ожулени от скалистото длани, ако няма луни,...

  Идвала ли е при теб в полунощ жена?  Не да я прегърнеш... Да те пита дали ти е студено. Гладен ли си? Защо прашинките в очите си таиш? Да ти пожелае лека нощ и да спиш спокоен.  С...

  ОБИЧ Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се поб...

МОРСКИ ОБРЕД НА ЛЮБОВТА Хиляди мечти морето пази в раклите на каменния кей. От хилядите думи ще остане само тази, думата - любов във своя връх и апогей. Защото тук си дадохме най-святата ни дума, уве...

И тази нощ в прегръдки от обичане празнично е грейнало небето, с нежност и любов звездите са орисани от обич радостно да светят. И тази нощ морето от далече пренася спомени до моя бряг - звездният килим ...

    Какво ѝ трябва на душата ми... Един прозорец, за да излети. Една ръка, погалила крилата ѝ. И мъничко вързопче със мечти.         Едно небе с измислени...

  Серафим Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая стра...

   Моя любов Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва да заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя любов. С теб до днес преживях ...

  Не остарявай любов Недялко Йорданов Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решител...

  "Ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно... Никой не може да ти отнеме обичта, обичта... на хората... "         &...

  Дантели се диплят в моите нозе, със страст и любов ме прегръщат, изпълват със щастие моето сърце, далече ме носят и връщат.         Разплела, разпуснала буйни коси...

  Ропотамо – Разкажи ми, мила мамо, за реката Ропотамо. Вярно ли е, че течала толкоз тихо, сякаш спяла? – Тихо е над Ропотамо, много тихо. Чуваш само как със дълга човка трака бяла ...

  Август трябва да се отпива бавно, като скъп ликьор. Налейте си в малка чашка, отпийте глътка и погледнете през чашата към слънцето... Августовските нощи трябва да са изпълнени със светлини на свещи...

  Родината Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да са му приятелите, но има и такива избори, които не правим, а определят живота ни. Роди...

    Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран на 4 август  1916 г. (Първа световна война) край Охридското езеро.   Музиката написва Михаил Шекерджиев, редник в...

    ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колк...

  Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък! Къде ми е класната стая, къде е коравият чин, „А“, „Бе“, &bdq...

 Любов...

 Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -

  Търся цвете грейнало в ръцете на едно момче, дето все го няма. Всяка пролет и на сън се моля да ме отвлече, срещнем ли се двама. Всяка пролет чакам така, да посегне топла ръка, и покорни моите раме...

  Усмихни се,  Недялко Йорданов Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза: - Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепа...