Четвъртък, 28.11.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Кинцуги - любов към несъвършенството: Защо да залепите счупена чаша

Кинцуги - техника за залепване на счупени чаши и чинии

Снимка: Кинцуги - техника за залепване на счупени чаши и чинии

Любов към несъвършенството, грешките и злополуките.

„Не можете да поправите счупена чаша“, гласи добре известната истина. Но се оказва, че има техника за ремонт, при която пукнатини в керамика, залепена от парчета, се запечатват със злато. И такива чаши и чинии се ценят дори повече от цели!

Кинцуги (златни шевове) - техника за залепване на счупени чаши и чинии със злато

Преди около четири или пет века Япония разработи луксозна техника за поправка на счупена керамика. Занаятчиите започнали да използват лак и златен пигмент, за да сглобяват счупени съдове. Тази традиция, известна като кинцуги, което означава „златни шевове“, продължава и до днес.

Кинцуги - залепване на счупени чаши и чинии

Кинцуги е възприет и адаптиран от водещи съвременни художници по света, а техниката се използва и като метафора за приемане на недостатъци и несъвършенства. В началото обаче кинцуги бяха просто практично, макар и красиво средство за ремонт.

Раждането на изкуството кинцуги

Има известна история за японски военен владетел от 15-ти век, чиято древна китайска купа с глазура от селадон се счупила. Според легендата той изпратил купата обратно в Китай, за да получи друга в замяна. Казали му обаче, че този предмет е толкова рядък, че няма друг подобен. Китайците върнали оригиналната купа, ремонтирана с метални скоби (според модата от онова време).

Майсторите, които поправяха счупени чаши за чай, както и други керамични съдове, използвани в чайните церемонии, бяха обучени в различни техники на лаковото изкуство. В допълнение към кинцуги, техните умения са включвали маки-е, техниката за рисуване на деликатни цветя и пейзажи върху декоративни предмети със злато или сребро, както и изработването на лакирани подноси, ковчежета и други конструкции.

Кинцуги - залепване на счупени чаша и чинии

Традиционно, процесът кинцуги използва японски лак, уруши, който се прави от дървесен сок. Този материал се използва от японски занаятчии от около 9000 години.

Техниката кинцуги

Традиционният метод кинцуги, започва с използването на лак за залепване на керамични продукти. Лакът се използва и като замазка за запълване на всякакви пукнатини и дупки, където може да липсват люспи от оригиналния съд. Това е най-трудната част от работата, тъй като лакът не може да се отстрани, след като е изсъхнал, а парчетата трябва да се поставят на място наведнъж, дори и да са 20 различни.

Кинцуги - залепване на счупени чаши и чинии

След това лакът трябва да изсъхне и да се втвърди – процес, който може да отнеме няколко седмици – преди да бъде шлифован, за да се изравни с останалата част от съда. Накрая лакьорът покрива лаковите шевове със злато. Експертите отбелязат, че е често срещано погрешно схващане, че целият ремонтен процес се извършва със злато - всъщност само повърхността е покрита с благородния метал. Избран е, защото не избледнява и е безопасен за храната.

Може да се предположи, че изкуството кинцуги е неразделна част от интереса към несъвършенствата, недостатъците, грешките и злополуките.

Особено контрастът между факта на счупване и използването на този много ценен материал за подчертаване на ремонта съответства на онези универсални идеи, посочени от японската философия на уаби (красота в простотата, намиране на духовно богатство и спокойствие чрез откъсване от материалния свят) ).

Кинцуги - залепване на счупени чаши и чинии

Като цяло си струва да зададете въпроса: наистина ли е невъзможно да залепите чаша, която се е счупила? Може би златото или искреното желание да се поправи всичко може да създаде истинско чудо?

Здраве и култура Съвети

10-03-2024 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Защо употребата на никотин вреди на здравето?
[Виж резултатите]

На този ден

В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий. По идея на софийския учител Михаил ... повече

Препоръчани страници