Четвъртък, 29.02.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 г. в с. Байлово

Елин Пелин е роден на 18 юли 1877 г.

Снимка: Елин Пелин е роден в с. Байлово

"Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха." Гераците, Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов (роден на 8 юли 1877 г. в с. Байлово, починал на 3 декември 1949 г. в София) е известен под псевдонима Елин Пелин.

Елин Пелин е писал и под псевдонима Камен Шипков.

Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

Елин Пелин Директор е бил директор къщата-музей на Иван Вазов, въпреки, че е имал публичен скандал с нейния покоен обитател.

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството", в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.

Елин Пелин остава в литературната история с повестта "Гераците", написана 1911 г.

Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919).

 Здраве и култура

05-12-2023 | виж всички новини | 


loading...

На този ден

  На 29 февруари 1940 г. филмът Отнесени от вихъра печели 10 награди Оскар. Получава 10 Оскара – рекорд, който се задържа... повече

Препоръчани страници