Понеделник, 16.09.2019

Начало » Култура » В нивята, Никола Фурнаджиев

В нивята, Никола Фурнаджиев

В нивята
В нивята

 

 В нивята

  
Не знам дали ще трябва още
да бъдеме така добри,
кръвта гори, блести от снощи
и мрак поляните покри.

Сега проблясват над Марица
студени утринни звезди
и безутешна, сива птица
пищи над мъртвите води.

По пътя крета мойта баба,
пиян до нея аз вървя,
а идат дни и ние трябва
да ровим черните нивя.

Но страх ни е - мъртвец изрових -
то беше с ужас пълен ден
и като кърваво олово
блестеше свода озарен.

Сега звезди зелени капят,
Марица свети като смърт,
вървим - и някъде в нивята
потъва ранния ни път.

 

 

27-05-2015 | виж всички новини | 





comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio