Славей и роза, А. С. Пушкин

Славей и роза

  Славей и роза

В градините среднощни от пролет замъглени,
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето. 

Превод: Ангел Веселинов