Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в Мексико
Снимка: Фрида Кало
Автопортретът "Diego y yo" (Диего и аз), нарисуван от Фрида Кало през 1949 г., е купен през ноември 2021 г. за 34,9 милиона долара на търг в Ню Йорк за "Колекция Едуардо Ф. Костантини".
Фрида Кало е мексиканска художничка, представителка на „наивистично изкуство“.
Известна е с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот.
Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. В същото време Кало има открити любовни извънбрачни връзки както с мъже, така и с жени. Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.
През 1939 г. показва картини във Франция, благодарение на покана от Андре Бретон. Една от творбите в тази изложба, която в момента е в центъра Помпиду, става първата картина от мексикански художник, придобита от Лувъра.
Едва на 18 години, Фрида Кало попада в тежка катастрофа, когато автобусът с който пътува се сблъсква с трамвай. По това време тя се връща у дома след училище заедно с приятеля си Алехандро Гомес Ариас. Нараняванията са почти смъртоносни. Метално парче от рампа поврежда влагалището ѝ и тя по-късно коментира, че това е „най-жестокият начин по който се губи девствеността“. Прекарва един месец в болницата и лечение два месеца вкъщи. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати. Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към леглото за дълги периоди от време, трябва да носи корсет. Инцидентът приключва мечтите на Кало да стане лекар и причинява непрестанни болки за остатъка от живота ѝ.
Започва да рисува именно докато е неподвижна в месеците след катастрофата. Към края на 1927 г. Фрида вече не е на легло и започва често да се движи в политическа, художествена и интелектуална среда. Тя се свързва отново със старите си приятели и става член на Мексиканската комунистическа партия.
В едно от партитата на Модоти през юни 1928 г. Кало се запознава с Диего Ривера, един от най-успешните художници в Мексико и забележителна фигура в комунистическата партия. Те се срещат за кратко през 1922 г., когато той рисува стенопис в училището. Малко след запознанството им през 1928 г. Кало го моли да прецени дали картините ѝ показват достатъчно талант, за да може да продължи да работи като художник. Ривера си спомня, че е впечатлен от нейните творби, заявявайки, че те показват „необичайна енергия на изразяване, прецизно очертаване на характера и истинска тежест... Те имат фундаментална пластична честност и собствена художествена личност... очевидно за мен, че това момиче е автентичен художник.“.
Скоро Кало започва връзка с Ривера, въпреки че е 20 години по-възрастен, имал е две съпруги и е признат женкар. Кало и Ривера се женят на гражданска церемония в кметството на Койоакан.
В Мексико Сити Кало и Ривера се преместват в нова къща в богатия квартал Сан Анхел. Създадена от студента на Льо Корбюзие, Хуан О'Горман, тя се състои от две части, свързани заедно с мост; тази на Кало е боядисана в синьо, а на Ривера – в розово и бяло. Бохемската резиденция се превръща във важно място за срещи на артисти и политически активисти от Мексико и чужбина.
1937 и 1938 са изключително продуктивни години за Фрида Кало и тя рисува повече, отколкото през всичките си осем предишни години, създавайки такива произведения като:
- „Моята сестра и аз“ (1937),
- „Памет, сърце“ (1937),
- „Четири жители на Мексико“ (1938),
- „Какво ми даде водата“ (1938).
Въпреки че все още не е сигурна в работата си, Националният автономен университет в Мексико излага някои от картините й в началото на 1938 г. Тя прави първата си значителна продажба през лятото на 1938 г. когато филмовата звезда и колекционерът на изкуства Едуард Г. Робинсън купува четири картини по 200 долара всяка. Още по-голямо признание получава когато френският сюрреалист Андре Бретон посещава Ривера през април 1938 г. Той е впечатлен от Кало и описва работата ѝ като „лента около бомба“. Той не само обещава да уреди картините ѝ да бъдат изложени в Париж, но и пише на своя приятел и търговец на изкуства, Жулиен Леви, който я кани да проведе първата си самостоятелна изложба в галерията си в Манхатън. Кало пътува сама в Ню Йорк където цветната ѝ мексиканска рокля я кара да се чувства като върха на екзотиката.
През 1939 г. Кало отплава за Париж, за да продължи с поканата на Андре Бретон да организира изложба на нейното творчество. Тя е горещо посрещната от други парижки художници, като Пабло Пикасо и Жоан Миро, както и от света на модата като дизайнерът Елза Скапарели проектира рокля, вдъхновена от нея и я представя на раниците на Vogue Paris. Въпреки това цялостното ѝ мнение за Париж и сюрреалистите остава отрицателно. В писмо до Мъри тя ги нарича „куп глупаци“, които са „толкова луди и гнили интелектуалци, че вече не мога да ги понасям“.
След отделянето си от Ривера, Кало се връща в Синята къща (Ла Каса Асул) и решава да вземе контрол над собствения си живот като започва друг продуктивен период като художник, вдъхновена от преживяванията си в чужбина. Рисува няколко от нейните най-известни творби през този период като:
- „Двете Фриди“ (1939),
- „Автопортрет с подстригана коса“ (1940),
- „Ранената маса“ (1940),
- „Автопортрет с огърлица от тръни и колибри“ (1940).
Три изложби включват нейни творби през 1940 г.: четвъртата международна изложба на сюрреализъм в Мексико Сити, международната изложба Голдън Гейт в Сан Франциско и Двадесет века на мексиканското изкуство в музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
„Двете фриди“ (1939)
„Автопортрет с огърлица от тръни и колибри“ (1940)
"Любовната прегръдка на Вселената", Фрида Кало
Освен закупуването на нейна картина от Лувъра, като цяло творчеството ѝ остава непознато за широката публика десетки години след смъртта ѝ. Тя е известна най-вече като жената на Диего Ривера. Всичко това се променя едва през 80-те години на 20 век. На 21 юни 2001 г. тя става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ. През 2002 г. по живота ѝ е направен филм със Салма Хайек в главната роля. През 2005 г. е организирана международна изложба с нейни произведения. През 2010 година 500 песо в Мексико носят нейния лик и този на Диего.
