Знаменити цитати от писателя Кърт Вонегът
Снимка: Цитати от писателя Кърт Вонегът
100 години от рождението на един от най-блестящите умове в човешката история: Кърт Вонегът
"Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете."
"Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност".
"Всеки ден правете нещо, което ви плаши".
"Мислите, че древните римляни са били умни? Вижте колко тъпи са числата им. Една от теориите за упадъка на римската империя е това, че тръбите им са били от олово. Отравянето с олово прави хората глупави и мързеливи. Какво е вашето оправдание?"
“Хората се нуждаят от добри лъжи, защото около тях е пълно с много лоши.”
"Няма причина доброто да не победи злото. Просто ангелите трябва да се организират като мафията."
"Здрави сме само дотолкова, доколкото са хуманни идеите ни."
"Тези, които се сънуват, трябва да заспиват заедно".
"Телевизията е като лош учител в гимназията. Само дето е учител на всички."
"Заеми се с изкуство. Не се шегувам. Изкуството не е професия за препитание. То е един много човешки начин да направиш живота си по-поносим. Да практикуваш изкуства, без значение колко добре или зле, е начина, по който душата ти може да израства. Пей под душа. Танцувай на радиото. Разказвай истории. Напиши стих на приятел. Просто го направи. Ще получиш огромна награда. Ще си сътворил нещо."
"Ако Исус беше жив днес, щяхме да го убием със смъртоносна инжекция. Това наричам прогрес. Ще се наложи по абсолютно същата причина, по която е убит и първия път. Идеите му просто са прекалено либерални."
"За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество."
"Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."
"Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо."
"Ако сериозно искате да разочаровате родителите си, а хомосексуализмът не ви е по душа - заемете се с изкуство."
"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."
"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно."
"Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен."
"Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка."
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш."
"Моля, по-малко любов и повече добро отношение."
"Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба."
"Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден."
"Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им."
"Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства - а други правителства няма - да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора."
"Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват."
"Ако не можеш да пишеш ясно, по всяка вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш."
"Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля."
"Скъпи бъдещи поколения: моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристратени към петрола."
"Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи."
"Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ."
„Когато бях на 15 години, работих един месец на археологически разкопки. Веднъж, по време на обедната почивка, си говорех с един от археолозите и той и задаваше от онези „опознаващи“ въпроси, които хората си задават един на друг: „Спортуваш ли? Кой ти е любимият предмет?“ Аз му отговорих, че не спортувам. Казах му, че участвам в училищния театър, пея в хор, свиря на цигулка и пиано, и че някога съм посещавал уроци по изкуствата.
Той възкликна „Уау! Това е невероятно!“, а аз му отговорих: „О, не, аз не съм добър в никое от тези неща“.
Тогава той каза нещо, което никога няма да забравя и което напълно ме смая, защото никой никога по-рано не ми го беше казвал: „Не мисля, че да бъдеш добър в нещо е това, заради което човек го прави. Мисля, че всяко от тези прекрасни преживявания и различни умения те е научило на нещо и те е направило по-интересен човек, независимо от това колко добре се справяш с него“.
И честно казано това промени живота ми. Защото се превърнах от неуспял човек, от някой, който не е достатъчно талантлив, че да е майстор в нещо, в човек, който прави нещата, защото им се наслаждава. Отгледан съм в такава фокусирана върху успеха и потопена в мита за таланта среда, че мислех, че си заслужава да се занимаващ с нещо само ако ще „победиш“ в него.“
