Захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдов риск - част 1
Снимка: Захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдов риск
Захарният диабет (ЗД) е метаболитно-обменно прогресиращо заболяване, протичащо с хронично повишена кръвна захар, дължащо се на недостиг на инсулин, нечувствителност към неговото действие или и двете заедно и се характеризира с поява на тежки съдови усложнения, които влошават качеството на живот на болните с диабет и преодпределят тяхната бъдеща съдба .
По данни на Международната диабетна федерация (IDF);( Диабетен атлас на IDF от 2018г. ) приблизително 415 милиона хора по света са със ЗД, като се очаква броят им да достигнe 462 милиона до 2040 г. При 46.3% от хората с диабет заболяването не е диагностицирано. Около 90% от всички хора със ЗД са със ЗД тип две (ЗД Т2).
България следва световните тенденции за непрекъснато увеличаване на заболеваемостта от ЗД, в момента тя е между 7,6% и 9,2 %, според различни източници и се очаква да продължи да се увеличава. По данни на А-М Борисова между 450 и 500 хиляди души у нас имат ЗД и още толкова са с недиагностициран ЗД или предиабет (БДЕ;2016г.). Около 90 % от лицата със ЗДТ2 имат различно по тежест затлъстяване.
И двете заболявания, захарен диабет и затлъстяване (обезитет), имат пандемичен характер на разпространение навсякъде по света и вече изследователите наричат тази нова пандемия „Диаобезити” като сбор от думите Диабет и Обезитет).
Характерно и за двете болести, ЗДТ2 и затлъстяване, е ранно настъпващата атеросклероза с формиране на необратими атеросклеротични плаки в сърдечните, мозъчните и на долните крайници артериални кръвоносни съдове, които са причина за ранно настъпващи сърдечно-съдови инциденти, някои от които могат да бъдат фатални.
Развитието на ЗДТ2 е прогресивен и поетапен процес - диабетен континиум. Той еволюира във времето от генетичната предиспозиция при клинично здрави хора към състояние на предиабет с променливи вариации в нивата на кръвната захар, но недостигащи диабетни стойности, до клинична изява на захарен диабет. Прехода към предиабет и диабет при лица с генетично предразположение се ускорява когато има съчетание с допълнителни рискови фактори (затлъстяване, заседнал начин на живот, прехранване, хроничен стрес, хормонални нарушения, прием на глюкокортикоиди и др.). В хода на диабетния континиум кръвната захар нараства прогресивно и достига до повишени стойности, които дълго време остават недиагностицирани. Стартът на диабетните съдови усложнения започва още на етапа на предиабета и има прогресивен и необратим ход след възникване на ЗД. При пациенти със ЗД тип 2 вероятността да развият сърдечно-съдово заболяваване (ССЗ) е 2-4 пъти по-голяма, сравнено с хората без диабет. Приблизително 50% от хората със ЗД в света умират от ССЗ.
Важен и клинично значим фокус, който определя актуалността на проблема е т.н. „подмладяване” на пандемията „Диаобезити”, което означава, че все по-голям брой млади хора, в най-трудоспособната си възраст са вече с изявени ЗД Т2 и затлъстяване и имат висок сърдечно-съдов (СС) риск. Статистиката показва, че хората с диабет и СС риск биха имали до 12 години по-малка продължителност и по-лошо качество на живота от тези с без диабет. Сърдечно-съдовите заболявания са причина за смърт при повече от 2/3от хората с диабет на възраст над 60 години.
Така основната концепция за настоящата диабетна епидемия и свързаната с нея повишена СС заболеваемост (ССЗ) се свежда до остойностяване на комбинацията диабет и затлъстяването, като голям и мултиплициран рисков фактор (РФ), който ускорява възникването и прогресията на СС заболявания в млада възраст.
СС увреждания се формират още в най-ранните етапи от развитето на диабетния континиум. Дори незначителните колебания в нивата на кръвната захар, при натрупване на други рискови фактори, могат да причинят увреждане на съдовия ендотел и да старитрат процеса на атерогенеза. Най-честата клинична изява на тези увреждания са миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност или внезапна СС смърт.
Съществуват редица скали за оценка на СС риск, но при пациентите със ЗД не се препоръчва оценка на риска чрез използване на рискови индекси, разработени за цялото население. Съобразно препоръките за оценяване на СС риск е прието, че ЗД е заболяване, което определя СС риск като много висок. Риска нараства многократно, ако има съчетание от дългогодишен ЗД с органно увреждане, напр. бъбречно, довело до поява на протеинурия или с наличие на поне един голям сърдечно-съдов РФ, като тютюнопушене, затлъстяване, високостепенна артериална хипертония (АХ) или хиперхолестеролемия.
В обобщение: повечето пациенти със ЗД (с изключение на млади болни със ЗД тип 1 и без големи РФ) са с изключително висок риск от възникване на нежелани СС инциденти.
Автор: Доц. Катя Тодорова дм, МУ - Плевен
.........................................................................
Доц. Катя Тодорова е Началник на Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Д-р Г. Странски” – Плевен и доцент към катедра “Кардиология, пулмология, ендокринология” – МУ- Плевен
Образование и квалификация:
Средно образование – Образцова природоматематическа гимназия „Хр.Михайлов”, Mихайловград (1975)
Висше медицинско образование – Висш медицински институт – София (1981)
Специалност “Вътрешни болести” (1990)
Специалност “Ендокринология и болести на обмяната” (1994)
Научно - образователната степен “Доктор по медицина”, Специализиран научен съвет при ВАК - София, (2008)
Доцент по ендокринология (2011)
Научна дейност:
97 научни съобщения и доклади, изнесени на международни и национални форуми.
74 публикации в български и чуждестранен медицински печат.
Защитен дисертационен труд на тема–“Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност” (Coфия, 2007 ).
Съавторство в учебници за студенти „Акушерство” (София, 1998), „Акушерство” (София, 2014), Вътрешни болести първа част (Плевен, 2015, под печат).
Монография “Диабет и бременност” (София, 2010).
Съавторство в монография „Diagnostic approach for assessment of beta cell function during pregnancy”. (Saarbrucken, Germany; 2015).
