Забележителности: Любопитно за Покрития мост в Ловеч
Снимка: Покритият мост в Ловеч
Покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч - 1874 г. до 1925 г.
Малко известен факт е, че изграждането на покрити мостове в Ловеч е традиция с дълбоки корени, възникнала поне половин столетие преди Уста Кольо Фичето да построи емблематичния дървен мост. Първият исторически извор, който описва развиващата се традиция, са пътеписите на французина Ами Буе, който посещава България през 1836-38 г. и пише за “покрит и украсен с дюкянчета камен мост” над река Осъм в Ловеч.
През 1874 г. Кольо Фичето построява своя покрит мост в Ловеч със средства предоставени от конака и помощ от местното население.
Това е покритият мост, който най-дълбоко се запечатва в народната памет. Тази конструкция почивала на 5 каменни колони, които имали специални кухини с цел олекотяване на водния натиск при наводнения. Самият мост бил изцяло дървен като долната му част била от дъбов материал, а горната – от букова дървесина. Покривът бил обкован с ламарина. При строежа били използвани много малко железни гвоздеи, тъй като специално издялани клинове придържали здраво постройката.
В 3 часа през нощта на 2-ри срещу 3-ти август 1925 г. пламъци обхващат дървената конструкция на покрития мост над река Осъм в град Ловеч. Това е мостът на Кольо Фичето, построен половин столетие по-рано и в тази нощ България безвъзвратно губи една архитектурна и историческа забележителност, дело на знаменития майстор.
Причината е умишлен палеж, а извършителите остават неизвестни и до днес. Хипотезите за потенциалните мотиви и идентичност на престъпниците са няколко. Първата гласи, че местното население само изгаря моста с цел да се построи нов, който да е по-модерен и по-безопасен, тъй като старият вече бил в крайно лошо състояние. Втората теория почива на факта, че в тези бурни за България времена кипи конфликт между БКП и правителството на Александър Цанков. През 1923 г. избухва Септемврийското въстание, което е потушено с изключителна жестокост. В резултат БКП бива забранена и продължава да действа в нелегалност. През април 1925 г., само няколко месеца преди палежа на покрития мост, е извършен атентатът в църквата „Св. Неделя” от Военната организация на БКП, която си поставя за цел да ликвидира възможно най-голям брой фигури от военния и политическия елит на страната. На фона на тези кървави конфликти има съмнение, че престъплението в Ловеч може да е дело на леви терористични групи.
Само няколко месеца след като ловчанлии губят в пламъци своя архитектурен паметник, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството обявява “конкурс за постройка на пътен мост с дюкени над река Осъм в град Ловеч”. Стойността на проекта е 5 000 000 лева. В идните години строежът върви бавно и, след като през февруари 1929 г. придошлата река отнася построеното до момента, се налага Министерството на благоустройството да се намеси, за да ускори работата. Първоначално предложеният проект е преразгледан и е взето решението да се прибегне до друг по-модерен вариант, дело на 28 годишния архитект Стефан Олеков..
Покритият мост на Стефан Олеков – 1931 г.
В едно от писмата си от 1930 г. той споделя, че е започнал проучване на герба и емблемите на града, за да бъдат по-късно използвани при изработването на декоративните елементи, а в по-късна комуникация споменава, че външната и вътрешна мазилка, както и тротоарните мозайки, са избрани с оглед заобикалящата моста среда. Фактът, че мостът стои и до днес, вече почти 90 години след построяването му, е сам по себе си доказателство за неговата здравина, която е неизменно следствие на качествен труд и внимание към детайлите.
Подмяна на историята
През 1967 г., по време на Национална конференция по архитектурните и градоустройствените проблеми на града, започва да се лансира идеята за преустройството на покрития мост, така че той да заприлича на Фичевия мост. Въпреки протестите на експертите, властта решава да продължи със своето начинание и през 1980-82 година, с подкрепата на Людмила Живкова, мостът на Олеков претърпява “реставрация”, в резултат на която е обкован с дъски.
Автор: Васил Колев
