Сряда, 28.02.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Владислав III Варненчик е роден на 31 октомври 1424 г. в Краков, Полша

Владислав III Варненчик е роден на 31 октомври 1424 г. в Краков, Полш

Снимка: Парк музей Владислав Варненчик - град Варна

Владислав III Варненчик е роден на 31 октомври 1424 година като първороден син на крал Владислав II от династията Ягело.

Наследява полската корона през 1434 г. През 1440 година в град Секешфехервар е коронясан и за унгарски крал под името Ласло I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу османците.

Първи кръстоносен поход на Владислав III Варненчик и Хунияди - 1443 г.

След победоносните кампании на Хунияди срещу войските на султан Мурад II през 1442 – 1443 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 – 25 000 международна армия, като основата ѝ са 12 – 15 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на на Владислав III и Хунияди. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 щвейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери *. Тактиката на Хунияди е когато кръстоноците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, а швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията.

Кръстоносците завладяват Ниш, и подпомагани от местното българско население, стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София. Мъглите на Ихтиманското поле и снега принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят. Османците изливат гнева си на българите. На следващата 1444 година Ягело и Хунияди потеглят на Втори Кръстоносен поход за освобождението на българските земи.

Владислав Варненчик

Втори кръстоносен поход на крал Владислав III Варненчик и Янош Хунияди 1444 г. Битка при Варна.

Кръстоносците се отправят към Варна (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно тук – във Варна – става решителното сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Венеция, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия**.

Според легендите като видял превъзхождащия противник, крал Владислав казал „Сега вече ни остава само едно – да умрем за прослава, с Христовото име в уста".

Тук по времето на битката Хунияди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, пада с коня си в вълча яма и бива посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик.

Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече – това ще бъде последният опит на западният свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.

Във Варна е изграден негов мавзолей – Парк-музеят „Владислав Варненчик“. Днес един от големите булеварди във Варна, който свързва магистрала Хемус с центъра на града, носи името на Владислав Варненчик. На него е кръстен и най-големият квартал в Източна България – Владиславово. Друг голям булевард в морската столица е именуван Янош Хунияди.

Пълният титул на Владислав III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc. В превод на български: Владислав по Божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Здравеи култура Звездни рожденици

31-10-2023 | виж всички новини | 


loading...

На този ден

На 28 февруари 1872 г. Антим I е избран за пръв екзарх на самостоятелната Българската екзархия. Това става след като две години по-рано османският ... повече

Препоръчани страници