В „Свобода или смърт" (1969) Милен Пенев играе Ботев
Снимка: В „Свобода или смърт" Милен Пенев играе Ботев
28 декември 1991 г. На пейка в Докторската градина в центъра на София лежи в безпомощно състояние мъж без документи. Полицията не може да го идентифицира, преди да бъде откаран в болница, където няколко дни е в кома. Без да дойде в съзнание, той издъхва на 1 януари 1992 г.
Впоследствие става ясно, че това е известният и неповторим актьор и режисьор Милен Пенев - изиграл овчаря, любим на Мария (Катя Паскалева) в “Козият рог” на Методи Андонов.
Милен Пенев изиграва през 1969 г. Христо Ботев в историческата драма “Свобода или смърт” на режисьора Никола Корабов, отговорен за ред вълнуващи сценични произведения. Сценарият е на Васил Попов, оператор е Константин Джидров, а музиката е на Красимир Крюкчийски. В ролите освен Милен Пенев са и Коста Цонев, Кирил Господинов, Стефан Илиев, Апостол Карамитев и др. Филмът е заснет в Калофер, Враца, Трявна и на кораба „Радецки“ със съдействието на Народната армия.
Сюжет. 1876 година. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пасажери пътуват и 200 български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство, затова принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.
В „Свобода или смърт" Милен Пенев играе Ботев, но филмът бързо е сложен при забранените продукции.
Според режисьора Никола Корабов причината е, че в него се повдига завесата на истинската причина за смъртта на поета. Това по него време не е прието. Верните на правата линия драскачи наострят перата си и довършват героя още един път.
Някога Милен Пенев е обичана фигура в българския културен живот - бохем, радващ се на верни приятели, уважаван от колегите си, омагьосващ жените само с поглед, “надушил” се със самия Владимир Висоцки, който пял и свирил на незабравима веселба в дома му.
Пенев издъхва едва на 48 години, без да остави свои наследници. Кремиран е по настояване на неговия брат, а пепелта му е погребана в родния му град Варна.
Доста красавици се предавали без бой, покорени от красотата и чара му. Някои подреждат между тях и самата Людмила Живкова. Актьорът и режисьор е неин любимец и се ползва с нейните протекции. Тя го изпраща в “Гьоте институт” във Ваймар, където той смайва всички с познанията си.
През 1972 г. Живкова пристига в Москва и отива в театър “Таганка”, където гледа “Десет дни, които разтърсиха света”. Висоцки играе Керенски. Две години по-късно, вече в качеството си на министър, тя отива отново и споделя желанието си да докара “Таганка” в София. Дотогава театърът не е излизал от страната, считан за твърде авангарден. Людмила Живкова преговаря упорито с министъра на културата на СССР Демичев, който в крайна сметка отстъпва пред дъщерята на Живков.
След година и половина Висоцки прави фурор в София. Всички лудват по него. Фоайето на Народния театър се пука по шевовете от високопоставени почитатели на барда. Всеки иска да говори с него, да се похвали после, че е бил в компанията на този великан. В дъното стои небрежно Милен Пенев и в един момент помахва към Висоцки.
С това се обясняват и някои от „чудесата“ , които е правил. Като случката с двама български актьори, които за нищо на света не искали да пуснат в Люксембург. Милен сe е намесил, когато и последната надежда била умряла. Не е известно с кой е говорил и какво му е казал, но след миг пред колата на изтерзаните аркашки граничарите постлали червено килимче, като на гости от най-висок ранг.
Докато Милен бил на работа в Пазарджик, появата на една дама превъзбудила града. Тя била актриса, но не каква да е, а от нашумелия сериала „Форсайтови“. Това, че долетяла от Острова заради него, българинът намирал за съвсем нормално. Дори и наложил собствения си стандарт на живот, което значело: да се храни в стола на Съвета, да живее в гарсониерата и да се запознае с всичките му приятели из околните села. На петнадесетия ден от визитата си, англичанката окончателно разбрала, че любимият й няма да се ожени за нея и решила да си тръгне. Тогава Милен я помолил, тъй като има богат гардероб в Лондон, а у нас е дефицит, да остави всичките си дрехи. Така гостенката си тръгнала с празни куфари, а пазарджишките актриси изведнъж надянали скъпи маркови тоалети.
За Милен Пенев срещите траели само миг, докато разбере дали приема или не човека отсреща. Така той се сприятелил с Хосе Кабалеро, художникът , който на шестнадесет години нарисувал Гарсия Лорка. Говори се за познанство на Пенев и с Фелини. Когато го видел гениалният Златьо Боаджиев винаги го целувал.
Трябва да бъдеш Милен Пенев, за да можеш с един жест да отвлечеш Висоцки от тълпата почитатели и да го помъкнеш на гости из софийските квартири. А когато го попитали: Как успя да го направиш, та това е Висоцки?- той отвърнал: "Ние аверчетата се разбираме".
(По материали от интернет)
