Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, Италия
Снимка: Умберто Еко
"Човек може през целия си живот да се измъчва от угризения, но не защото е избрал грешния път, за което може поне да се покае, а защото се намира в невъзможност да докаже пред себе си, че е нямало да избере грешния път...."
от "Махалото на Фуко" на Умберто Еко
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.
Умберто Еко е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.
Романи на Умберто Еко
- „Il nome della rosa“ („Името на розата“, 1980)
Действието в първия роман на Умберто Еко “Името на розата” се развива в манастир.
- „Il pendolo di Foucault“ (Махалото на Фуко, 1988)
- „L'isola del giorno prima“ (Островът от предишния ден, 1994)
- „Baudolino“ (Баудолино, 2000)
- „La misteriosa fiamma della regina Loana“ (Тайнственият пламък на кралица Лоана, 2004)
- „Il cimitero di Praga“ (Пражкото гробище, 2010)
От 1985, Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002).
"Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже.“
Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века.
Виждане на практически всевъзможни явления като знаци, и най-вече допускането на 'естествени знаци', от Еко се приемат без специални уговорки. Разбираемо, неговата семиотиката лесно прераства, не само в обща културология, но и във всеобща наука за познанието. В последните си книги (Кант и Птицечовката), аргументирайки се, че при сетивността вече е налице семиозис, Еко прави опит за сближаване на семиотиката с днешните когнитивни науки.
