Петък, 19.04.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Три неща, които научих докато самолетът ми се разбиваше

Три неща, които научих докато самолетът ми се разбиваше

Снимка: Три неща, които научих докато самолетът ми се разбиваше

Разказано от Рик Елиас, седял на първия ред на полет 1549, самолетът, който се приземява аварийно в река Хъдсън в Ню Йорк през януари 2009 година.

Той разказва своята история за първи път публично пред ТЕД.
Рик Елиас седял на първия ред на полет 1549, самолета, който се приземил аварийно в река Хъдсън в Ню Йорк през януари 2009 година. Какво преминавало през ума му, докато обречения самолет падал?
Представете си една голяма експлозия, докато се издигате на 900 метра. Представете си самолет пълен с дим. Представете си двигател, който трака - трак, трак,-трак, трак, трак, трак... Звучи страшно!
"...Аз бях на уникално място през този ден. Седях на място 1D. Бях единственият, който можеше да говори със стюардесите, така че ги погледнах веднага и те казаха: "Няма проблем. Вероятно сме ударили някакви птици." Пилотът вече беше обърнал самолета обратно и ние не бяхме толкова надалеч, можехме да видим Манхатън. Две минути по-късно, три неща са случиха по едно и също време. Пилотът изравни самолета с река Хъдсън. Това обикновено не е по маршрута. Той изключи двигателите. Сега представете си, че сте в самолет без звук и пилота казва най-емоционалните думи, които някога съм чувал... той каза: "Подгответе се за сблъсък!" Не трябваше да говоря повече със стюардесата. Можех да видя в очите й - имаше ужас. Животът приключваше. Сега искам да споделя с вас три неща, които научих за себе си през този ден.
Научих, че всичко се променя в един миг. Ние имаме този списък на нещата, които искаме да постигнем, имаме тези неща, които искаме да направим в живота си... и си мислех за всички хора, които исках да достигна, но не можех да го сторя, всички огради, които исках да поправя, всички преживявания, които исках да имам и никога не ги сторих. Като си мислех за това по-късно, ми хрумна една поговорка, която е: "Аз събирам лоши вина." Защото, ако виното е готово и човека е там, аз го отварям. Повече не искам да отлагам нищо в живота. И тази неотложност, тази цел, наистина промени живота ми.
Второто нещо, което научих този ден - и това бе, докато прелитахме над моста Джордж Вашингтон, което не беше много нависоко - мислех си за... уау, наистина чувствах истинско съжаление. Бях живял добър живот. В моята собствена човечност и грешки се опитвах да стана по-добър във всичко, което опитвах. Но в моята човечност също позволявах на егото ми да взема превес. И съжалявах за времето, което изгубих за неща, които нямаха значение с хора, които бяха от значение. И си мислех за взаимоотношенията с жена ми, с моите приятели, с хората. И после, докато размишлявах над това реших да премахна негативната енергия от живота си. Това не е съвършено, но е много по-добре. Не съм се карал с жена си от две години. Чувството е страхотно. Повече не се опитвам да бъда прав - избирам да бъда щастлив.
Третото нещо, което научих - и то бе, докато вътрешния ми часовник започваше да отброява: "15, 14, 13". Можехме да видим водата пред нас и си казвах: "Моля те, гръмни." Не исках това нещо да се разбие на 20 парчета, както сте виждали в документалните филми. И докато падахме, имах чувството, че да умреш не е страшно. Като че ли се подготвяме за това през целия си живот. Но беше много тъжно. Не исках да си замина, аз обичам живота си. И тази тъга наистина се изрази в една мисъл, която бе, че желаех само едно нещо, исках само да видя как децата ми порастват.
Около месец по-късно, бях на представление на дъщеря ми - първокласничка, с не много голям артистичен талант... все още. Тресях се и плачех като малко дете. И това беше целия смисъл в света за мен. В този момент осъзнах чрез свързване на тези две неща, че единственото нещо, което има значение в живота ми бе да съм страхотен баща. Преди всичко, най-вече, единствената цел в живота ми бе да бъда добър баща. Бях дарен с чудото, да не умра през този ден. Бях дарен с още един подарък, който бе, че можех да погледна в бъдещето и да се върна, и да живея по различен начин.
Предизвиквам ви, да си представите същото нещо да се случи на вашия самолет - дано все пак не се случи - но представете си... Как бихте се променили? Какво бихте направили, което чакате да се свърши, защото си мислите, че ще бъдете тук вечно? Как бихте променили взаимоотношенията си и отрицателната енергия в тях? И най-вече, дали сте най-добрите родители, които можете да бъдете?"
 

12-08-2022 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

На този ден

На 19 април 1944 г. Казанлъшката тракийска  гробница е открита случайно  в североизточната част на Казанлък от  войници, които коп... повече

Препоръчани страници