Тъжен дом, Вера Илиева
Снимка: Тъжен дом, Вера Илиева
ТЪЖЕН ДОМ
В един тъжен дом се завръщам,
тук всяка стена е пропита с тъга.
Само сенките в него витаят,
на моята майка и моят баща.
Дори и стряхата тъжна ме гледа,
с разрушените птичи гнезда.
Лястовиците, които ме будеха
отлетели са далеч от дома.
Моя тъжна бащина къща,
днес при теб се връщам сама.
Няма ги вече мама и тате
да ме посрещнат с усмивка добра.
Самотна и сгушена в своята мъка
и аз те оставям сега.
Дълги пътища ме водят далече.
Сбогом, мой дом и моя съдба.
Вeра Илиева
