"Страшния съд" на Микеланджело в Сиктинската капела смущава Ватикана
Снимка: Страшния съд" на Микеланджело смущава Ватикана
"Страшният съд" е фреска от италианския ренесансов художник Микеланджело над олтара на Сикстинската капела във Ватикана. Изрисувана е за четири години, между 1536 г. и 1541 г., като работата по нея е започната 20 години след тази по тавана на Сикстинската капела. Поръчана е от папа Климент VII.
Фреската представя второто слизане на Христос на земята и Страшният съд, който очаква всички грешници.
Изобразяването на на пълно голи тела в "Страшния съд" на Микеланджело смущава Ватикана и довежда до цензурирането на шедьовъра.
Страшният съд става обект на вътрешни диспути в църквата, тъй като някои смятат, че Микеланджело използва творбата за демонстрация на своята техника на рисуване и майсторството си, отколкото за канонично изобразяване на светците.
Папският церемониал-майстор Биаджо де Чезена заявява: „...изключително гнусно е, че на такова свято място трябва да са всички тези голи фигури, които се показват така безсрамно...“ и че творбата не е за папска капела, а „...за публични бани и таверни“.
За отмъщение, Микеланджело вгражда портрета на де Чезена в лицето на Минос, съдника на подземното царство, като му добавя магарешки уши, символизиращи глупост и прикрива голотата му с увиващи се около него змии. Твърди се, че когато Чезена се оплакал на папата, последният му отвърнал шеговито, че неговата власт не се простира до ада, така че портретът ще остане в този вид.
Трентския събор взима решение всички гениталии да бъдат покрити и художникът Даниеле де Волтера изрисува върху тях парчета плат след смъртта на Микеланджело.
Декретът на събора гласи: „Всяко суеверие трябва да се отстрани...; похотливостта да се избягва; всички фигури трябва да бъдат рисувани или украсявани, тъй щото да не събуждат желание...‟. Това действие става известно като „Кампания смокиново листо‟.
