Сериалът Богат Беден от 1976 г.: Любопитни подробности които не знаете
Снимка: Сериалът Богат Беден от 1976 г.
Сред малкото американски сериали, излъчени у нас по времето на комунистическото управление, се откроява великолепната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.
В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години. Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама братя с коренно различни съдби. Благоразумният и прилежен Руди (актьорът Питър Строс) преуспява с цената на непосилни жертви, а буйният и непокорен Том (актьорът Ник Нолти) се разплаща за безбройните си грешки в непрестанна борба с другите. След смъртта на бащата пътищата им окончателно се разделят: Руди започва стремителния си възход в бизнеса и политиката, докато Том бере плодовете на неуспешната си кариера на боксьор, заричайки се да не допусне и синът му да направи същия избор.
Лутайки се между бедността и богатството, любовта и омразата, алчността и честолюбието, героите, пресъздадени превъзхоходно от Ник Нолти и Питър Строс се борят за своето място под слънцето в тази чудесна притча за съвременната цивилизация.
Преди години БНТ излъчи „Богат, беден“ повторно. А неотдавна известният телевизионен журналист Димитри Иванов сподели във в. „Сега“, че когато в България е показван този сериал, в телевизията пристигали многобройни писма от зрители, молещи да бъде излъчено интервю с Ник Нолти (изпълнителя на ролята на Том), но имало и такива, които настоявали за разговор в ефира с Том Джордаш (измисления герой в романа), но не и с писателя, по чиято книга е създаден сценарият на популярната телевизионна тв-поредица. Впрочем, подобни желания имат милиони зрители навсякъде по света, където е излъчван „Богат, беден“. „От това не трябва да правим изводи единствено за равнището на масовия зрител. Бестселъровият успех е винаги един касов триумф и понякога едно авторово поражение“, обобщава Димитри Иванов.
Самият Ник Нолти също разказа неотдавна в интервю за телевизия HBО по повод българската премиера на сериала „Шанс“, че в продължение на години хората са го възприемали само като героя му от „Богат, беден“. „Не, не си Ник, а Томи Джордаш и ще седнеш на тази маса”, му казвали те всеки път, когато ходел в Южна Франция, например.
В интерес на истината, на младини Ник Нолти не се различава особено от героя си в „Богат, беден“ и се прославя като едно от най-лошите момчета на Холивуд – както заради бунтарския си нрав, така и заради слабостта към запоите.
Ник Холти, чието истинско име е Никълъс Кинг Нолти, е роден в Омаха, Небраска, на 8 февруари 1941 г. Завършва гимназия в родния си град и понеже отрано се изявява като спортист, го приемат в университета на Аризона със специална футболна стипендия. Но независимо от спортния си талант, много скоро е изключен, защото не проява особен афинитет към ученето. Тогава заминава за Пасадена, където се насочва към актьорското изкуство.
Цели 14 години играе на сцената, преди да се прочуе с ролята си в сериала „Богат, беден“ през 1976 г.
Две години по-късно дебютира и на големия екран във филма „Дълбината“ на режисьора Питър Йейтс.
Впоследствие създава цяла галерия от пълнокръвни образи, разкриващи широкия диапазон на таланта му. Такива са например, вечно дрогираният ветеран от войната във Виетнам във филма на Карел Райц „Кой ще спре дъжда“ (1978), разочарованият герой от спортната драма на Тед Кочеф „Северен Далас 40“ и сърдитият Нийл Касиди от „Сърдечен пулс“ (1980).
А в комедийния екшън „48 часа“ (1982) Нолти играе твърдоглав полицай, намерил идеалния си партньор в лицето на чернокож нехранимайко (акт. Еди Мърфи). Няколко години по-късно двамата участват в продължението на този зрителски хит, озаглавено „Още 48 часа“. През 80-те години Ник Нолти създава най-ярките си образи на големия екран - легендарния Док от „Улица „Консервна“ (1982), храбрия фоторепортер от „Под огъня“ (1983), наглия скитник от комедията на Пол Мазурски „Паника в Бевърли хилс“ (1986), затворника-писател от „Плевели“ (1987).
И през следващото десетилетие продължава да се снима под режисурата на знаменити режисьори, като Сидни Лъмет („Q & A“), Мартин Скорсезе („Нос Страх“), Барбра Стрейзанд („Принцът на приливите“). За ролята си в последния филм получава и първата си номинация за „Оскар". Партнират все великолепни актриси, като Сюзан Сарандън („Лоренцо“), Джулия Робъртс („Обичам неприятностите“), Шарън Стоун („Симпатико“) и др.
В „Джеферсън в Париж“ (1995) пресъздава образа на един от най-популярните американски президенти, а за участието си в „Страдание“ (Affliction, 1997)) на Пол Шрайдър е номиниран повторно за „Оскар“. Следват запомнящи се роли в „Закуска за шампиони“ по Кърт Вонегът, „Тънка червена линия“ - по Джеймс Джонс... Сред по-новите филми с Ник Нолти се открояват „Хълк“ (2003), „Хотел „Руанда“ (2004), „Мирният воин“ (2006) и др. За изпълнението си в излезлия миналата година „Бойна кръв“ (Warrior) е номиниран за трети път за „Оскар“ – този път за най-добра поддържаща роля.
В продължение на години Ник Нолти има сериозни проблеми с алкохола. През септември 2002 г. дори го арестуват за шофиране в нетрезво състояние. Резултатите от теста показват употреба на наркотици. Осъден е на 3 години изпитателен срок и забрана за употреба на алкохол и наркотици с проследяващи тестове.
Има три неуспешни брака и един син от последната си съпруга, с която се разделя през 1994 г. Живее в Малибу, Калифорния. „Направих много грешки и не се отказвам от тях. Понякога това е единственият начин да се научиш“, - признава чистосърдечно големият актьор.
Питър Строс се прославя със своите роли предимно във филми за телевизията, сред които се откроява „The Jericho Mile“ (1979), за който получава „Eми” за най-добро изпълнение на главна роля в минисериал. С още номинации за най-престижната телевизионна награда е отбелязана актьорската му работа в „Богат, беден” (1976) и „Maсада” (1981). Номиниран е общо пет пъти и за „Златен глобус”.
Роден е на 20 февруари 1947 г. в Кротън на Хъдсън (Croton-on-Hudson), щата Ню Йорк, където от малък се увлича по театъра, благодарение на местния международен Шекспиров фестивал. Като ученик в гимназията прекарва летните си ваканции с театралната трупа „Поконо” в Пенсилвания или с „Оегънкуит” в Мейн. През 1969 г. завършва Северозападния университет в Ню Йорк, твърдо решен да стане актьор.Дебютира на „Бродуей” през 1981 г. в пиесата на Том Грифин „Einstein and the Polar Bear". Сред по-значимите му роли на театралната сцена са тези в „The Dance Next Door”, „The Mind with the Dirty Man”, както и в „The Trial of the Catonsville Nine”, играни в Лос Анджелис и Балтимор.
От ролите му за големия екран се откроява тази във филма „Синият войник” (1970) на Ралф Нелсън, в който негова партньорка е Кандис Берген. Запомнящи са също изпълненията му в „Последният магнат” (1976), „Tайната на Н.И.М.Х“ (1982), „Космически ловец: Приключения в Забранената зона” (1983), „За нула време“ (1995) и др. Последната му роля (засега) в киното е тази на американския президент в продължението на екшъна „Трите хикса 2” на режисьора Лий Тамахори.Питър Строс определено е по-известен като телевизионна звезда, благодарение на участията с много тв-филми и сериали, сред които най-популярни са изпълненията му в „Нежна е нощта“ (1985), „Каин и Авел“ (1985), „Братството на розата“ (1989), „Любовни сезони” (1999), „Жана Д’Арк“ (1999) и, разбира се, „Богат, беден” (1976-1977).
И той като Ник Нолти има три брака, последният от които е с актрисата Рейчъл Тикотен, с която живее от 14 години в Оджаи, Калифорния, където се занимава с отлеждане на цитрусови плодове. Изявява се с успех и като кинопродуцент.
Източник: Вестник "ТВ Сага" от 13.09.2012
