Сашо Сладура е роден на 15 септември 1917 г. в Плевен
Снимка: Сашо Сладура
Сашо Сладура – Александър Николов, е български джазов музикант, роден на 15 септември 1917 г. в Плевен. Дисидент, убит от комунистическия режим в България.
Неговият баща, инж. Георги Николов, завършил в Прага, е един от създателите на Борисовата градина в София, Кайлъка в Плевен и Цар Симеоновата градина в Пловдив. Майка му Екатерина Ендерс е чехкиня, дядо му е швед, управител на голям чешки замък.
Александър учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, след това следва в консерваторията в Прага.
След като се завръща в България известно време свири в Царския симфоничен оркестър, който след Деветосептемврийския преврат е разформирован в този си вид.
В началото на 50-те години е концертмайстор в първия български голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър с диригент Руслан Райчев.
След това е солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Изпълненията му на френски шансони и танга стават легендарни. Между изпълненията разказва вицове, като не щади никого.
Освен музикант, Сашо Сладура е добър художник портретист, пише и стихове.
След 1956 г., когато Тодор Живков идва на власт, се предприемат мерки против него. Държавна сигурност го следи, агенти го подслушват и докладват. На 25 декември 1959 г. е осъден на една година затвор за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Излежава 7 месеца затвор.
На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на Мирчо Спасов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч. Според някои сведения музикантът е убит още в деня на пристигането си. Според други успява да преживее само 11 дни и след побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години. В смъртния му акт вписват датата 26 септември 1961 г., а като причина за смъртта – ангина.
