Псалом, Райдой Ралин
Снимка: Псалом, Райдой Ралин
ПСАЛОМ
Вярвайте, деца, в уроците на бедността,
както хората
от всяка земна точка
свикват с климата
и стават част от него.
Бедността е почвата
на най високите дървета.
Тя е чувството за сила и вдеобщност.
Тя от грижите изприда мисли -
нишката им - нищо че е тънка -
пак изплашва всички минотаври.
Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.
Нейното огромно: "Няма!"
предизвиква
веселия напън на живота.
С бедността поезията почва
и за щастие завършва с нея.
Тя бе някога за мен кошмар и страх,
е тресавище на безнадеждността,
но сега ми е единствената
оцеляла,
незаплашена
и вярна свобода.
Вие, нейните деца, които
бягате панически от нея,
вие ставате заложници на старостта.
Техниката-мащеха не може
никога да приласкае
нашите мечти осиротели,
колкото и да се старае.
Стига ми едното здраве и едната риза,
и едничкият насъщен гняв.
Нямат край самоилюзиите на стандарта!
Стари са ми идеалите на Чернишевски,
както догмите на Спарта.
Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тая суета
да ми раснат весели и питащи децата
и от мънички да съюзяват
бедността и свободата.
Радой Ралин 1970 г.
Снимка Лоте Михайлова
Кин Стоянов публикува стихотворението Псалом с посвещение: Днес с брат ми Стефан Стоянов почитаме 100 години от рождението на нашия баща.
