Пролет мила, Васил Попович
Снимка: Пролет мила, Васил Попович
Пролет мила, животворна!
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.
И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.
Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.
Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе.
Пролет мила, Васил Попович
