Приятелите, Блага Димитрова
Снимка: Приятелите, Блага Димитрова
Остават все по-малко.
Все по-същите.
Все по-старите.
Озъртам се. Здрачее.
Лъха хлад. Край мене -
сечище от гласове.
Ах, кой нахал нахлу
и разговора ни прекъсна
насред най-жадната ни дума?
Все по-малко.
Все по няма ги.
А бяхме неразделни.
А бяхме НИЕ.
Изпращахме се до безкрай
и сякаш към безкрая.
Съзвездно заедно.
Размахани ръце -
света да прекроят.
Разрошени коси -
да преобърнат вятъра.
Неспирен спор.
Все по-малко.
Все по липсват.,
А пък един от нас -
най-клетият,
заби ми нож в гърба
връз ножа стъпи,
за да се катери
всепо-нагоре...
/кариерист/
Минаваме край него
без поглед,
без спомен.
Остават все по-малко.
Все по-моите.
Все по-малко.
Все повече им вярвам.
Все повече
на все по-малко.
Приятелите, Блага Димитрова
