Последен замък, Катина Иванова
Последен замък
Едно дете седи само на тротоара,
протегнало безпомощно ръка.
За мъничко храна то чака -
единствения дар за малката душа...
Седи, а покрай него хора бързат -
замислени го подминават те,
в очите му сълза проблясва,
отритнато е малкото сърце...
Вали дъждът и мокри детското лице,
студът сковава тялото безсилно,
и питам се - това ли заслужава бедното дете,
такава ли съдба го чака ?!
Дъждът се слива със невинните сълзи
и никой болката не забелязва,
едно дете на тротоара...само седи
...последния си залък чака...
