Неделя, 04.12.2022
Участвайте в рубриката "Стани автор"                Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

Снимка: Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.

Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.

Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.

Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.

Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)

И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?

Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото...
Като тебе хубаво.
И толкова далечно - като теб.

Христо Фотев

Здраве и култура

19-11-2022 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Машинна или хартиена бюлетина за следващите избори?
[Виж резултатите]

На този ден

На 4 декември 1947 г. Шестото  Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, която става  известна като Димитров... повече

Препоръчани страници