Събота, 06.06.2020
Бъдете отговорни! Спазвайте дистанция!       

Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

Снимка: Понякога по-много се обичахме, Христо Фотев

 

Понякога по-много се обичахме,

понякога по-малко, а понякога,

когато ти заплакваше в ръцете ми,

живота ми приличаше на щастие.

 

 

 

 

Луната мълчаливо ни преследваше.

Рисуваше телата ни по пясъка.

Ний правехме какво ли не - понякога

наистина приличахме на влюбени.

 

Но пясъка изтече от косите ни

и се завърна помежду ни въздуха.

Естествено е във такива случаи

усмивката ми малко да е стъклена.

 

Естествено е във такива случаи

усмивката ми малко да е стъклена.

Естествено е да потърся хората.

Да се разтворя в тяхното съчувствие.

 

Да им изплача болката си с някакво

забравено и скрито удоволствие...

 

(Аз мога да разплача и дърветата,

и птиците и бронзовите бюстове,

но докага ще ни сближава болката

и много ли е трудно да сме искрени?)

 

И затова ще се усмихна някак си.

Усмивката ми ще е малко стъклена.

Уплашено ще питам - и безмилостно

луната и дърветата, и себе си,

наистина ли ние бяхме влюбени?

 

Наистина ли ти си мойто щастие,

или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано

най-истинското си стихотворение,

най-хубавото...

Като тебе хубаво.

И толкова далечно - като теб.

Христо Фотев

е - Здраве и култура

27-01-2020 | виж всички новини | 

Анкета

Анкета: Знаете ли за коя възрастова група тютюнопушенето е най-опасно?
[Виж резултатите]

На този ден

  На 6 юни  1850 г.  Леви Щраус прави своите първи сини джинси. Леви Щраус  е американски индустриалец от еврейско-германски п... повече