Петък, 19.04.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Мая Плисецкая, прима-балерина на Болшой театър, е родена на 20 ноември 1925 г.

Почина Мая Плисецкая

Снимка: Мая Плисецкая

  "Ходя на тънки токчета и не крия бръчките си."

Мая Плисецкая

Родена е на  20 ноември 1925 г. в Москва, СССР в известно еврейско семейство на Михаил Плисецкий (1899 – 1938) и Ракел Месерер (1902 – 1993). Майка ѝ е актриса на нямото кино (Ра Месерер). Баща ѝ, икономист по образование, работи във висшите органи на властта на съветска Русия, занимава се с производството на първите съветски филми, в края на своята кариера е генерален консул на СССР на норвежския остров Шпицберген и директор на минно предприятие за добив на въглища в Арктика.

 Мая Михайловна Плисецкая е руска и съветска балерина, балетмайстор, хореограф, писател, актриса, народна артистка на СССР (1959), герой на социалистическия труд (1985)

Плисецкая е лауреат на Ленинска награда, пълен кавалер на ордена "За заслуги пред отечеството", прима-балерина и солистка на Болшой театър в Москва. Доктор в Сорбоната, почетен професор на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов", почетен гражданин на Испания.

Тя е най-великата балерина на 20 век, символ на руското балетно изскуство, многогодишна прима на Болшой театър, ненадмината с изпълнението на „Умиращия лебед“ на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения на ръцете.

Едни от будещите най-голямо възхищение роли на Мая са Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961).  

За последен път излиза на сцената на Болшой театър при празнуването на своя 75-годишен юбилей и изпълнява специално за нея създадена от Морис Бежар балетна миниатюра „Аве Мая“.

Умира на 89 години на 2 май 2015 г. в Мюнхен.

Мая Плисецкая, Болеро

Здраве и култура Звездни рожденици

20-11-2023 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

На този ден

На 19 април 1944 г. Казанлъшката тракийска  гробница е открита случайно  в североизточната част на Казанлък от  войници, които коп... повече

Препоръчани страници