Петък, 05.06.2020
Бъдете отговорни! Спазвайте дистанция!       

Поезия от Емили Дикинсън

Емили Дикинсън, поезия

Снимка: Емили Дикинсън

 

 

Ако моженето беше равно на желанието –
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е –
безсилието да изкаже.

 

 

 

 

* * *
Научихме любовта добре –
буквите – думите – първа глава
от книгата – и откровението –
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас –
видя във другите очи –
светло незнание на дете –
детско незнание – да личи.
Което единият не бе разбрал –
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта –
и истината – с много страни!
* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай –
че те ще ни навикат.
* * *
Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!

10-12-2019 | виж всички новини | 

Анкета

Анкета: Знаете ли за коя възрастова група тютюнопушенето е най-опасно?
[Виж резултатите]

На този ден

  На 5 юни 1851 г. започва да се публикува романът Чичо Томовата колиба на Хариет Бичър Стоу във вестникк Национална ера.   „Ког... повече