Педиатричната асоциация подкрепи протестите на Педиатрията за специален статут
Снимка: Педиатричната асоциация подкрепи протестите на Педиатрията
Българската педиатрична асоциация (БПА), в която има представители на всички катедри от медицинските университети в страната, подкрепи исканията на работещите в СБАЛДБ „Проф. д-р Митев“ за специален статут на педиатричната болница, отпадане на лимитите и достойно заплащане.
Декларация на БПА е изпратена до Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, Румен Радев, президент на България, Бойко Борисов, министър-председател, Кирил Ананиев, министър на здравеопазването, Мая Манолова, омбудсман на България, д-р Дечо Дечев, управител на НЗОК и д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.
Декларация на Българска педиатрична асоциация в подкрепа на колегите от СБАЛДБ „Проф. д-р Митев“ (Педиатрията)
"Длъжни сме да подчертаем, че подкрепяйки искането за специален статут на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, дълбоко вярваме, че това има символичен характер и управляващите органи в здравеопазването ще имат предвид промени във финансирането на всички структури в страната, които осъществяват диагностични и терапевтични дейности на лица под 18-годишна възраст.
БПА нееднократно е поставяла пред държавните институции, отговарящи за здравеопазването, и редица други нерешени проблеми. Считаме за уместно да напомним за тях:
Заплащане на потребителска такса за работа с деца (амбулаторни и стационарни случаи). Незаплащането на таксата е директна дискриминация от страна на държавата към труда на педиатрите и всички специалисти, които се грижат за здравето на децата. Това е една от важните причини за драматичния спад на броя специалисти и на желаещи – лекари и професионалисти по здравни грижи, да работят в областта на детското здраве.
Въвеждане на коефициент за сложност на случаите. Децата със сложни и трудни за диагностика и лечение заболявания се лекуват най-вече в университетските болници. Тези пациенти изискват и значителен финансов ресурс. Предлаганото от МЗ повишаване на цените на клиничните пътеки (надяваме се и на клиничните и амбулаторни процедури) без диференциация на дейностите по сложност може само да задълбочи финансовия дисбаланс и да задълбочи кадровия дефицит в държавните университетски детски клиники и болници. Припомняме, че до 2005 г. МЗ финансираше лечебните заведения в зависимост от тяхното ниво на компетентност. Смятаме, че няма законови пречки този подход да се приложи отново.
Пълно разделяне на клиничните пътеки на такива за възрастни и деца. Това ще отстрани редица несъответствия и неточности, които в момента са налице в „смесените“ КП. Припомняме, че годишният финансов ресурс за пациенти до 18-годишна възраст съставлява по официални данни от НЗОК не повече от 11-13% от общия разход на касата.
Да се разреши хоспитализация, независимо от датата на предходната дехоспитализация за децата в предучилищна възраст. Днес, когато това е належащо, става за сметка на лечебното заведение или се налага „измислянето“ на „подходяща“ диагноза. Трябва най-сетне да се разбере, че патологията в детска възраст е специфична и нерядко се налага повторна хоспитализация в рамките на 30 дни за същото заболяване, дори и при коректно осъществени диагностика и лечение.
Относно клинична пътека №111 (в контекста на т. 4.). Тя бе въведена след многогодишно настояване и усилия от страна на БПА и ръководствата на университетските педиатрични клиники. Тя даваше възможност да се хоспитализира дете за наблюдение до 24 часа при възникване на остро и неясно състояние – висока температура, болки и т.н. Преди няколко години се прие, че минималният престой по тази КП не може да бъде по-малко от 48 часа, което обезмисли първоначално заложената идея.
Да се разреши като терапевтична процедура при стационарно лечение на деца прилагането на медикаменти p.os. по лекарска преценка. Не е хуманно, а и безмислено, задължителното инжекционно приложение на медикаменти, ако има лекарствени форми за орално приложение със същата ефективност.
Въвеждане на допълнително заплащане на специалистите по здравни грижи, работещи с деца. Тази мярка ще намали негативната селекция, която съществува в момента, при избора на месторабота на новозавършилите специалисти по здравни грижи.
Създаване в МЗ на структура, отговаряща за цялостното управление и координация на дейностите в детското здравеопазване. Смятаме за неправилно, че в МЗ няма подобна структура и отделните дейности в областта на детското здравеопазване са пръснати в различни дирекции и отдели на МЗ. А те изисксват специфичен подход и координация, която в момента липсва.
Уважаеми госпожи и господа,
Педиатрите са известни със своята толерантност и търпение – работата, постоянния ни контакт с болните деца и техните родители са ни научили на това. Би било грешка от наша страна обаче, ако проявяваме тази толерантност и към неуредиците в детското здравеопазване – а те пряко се отразяват на качеството на медицинската дейност.
Търпението се изчерпва! Прагът на толерантност към нерешените от години проблеми в детското здравеопазване е преминат. Лекарите и специалистите по здравни грижи в държавните университетски педиатрични клиники, подкрепяйки протеста на колегите от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, са в готовност за собствени координирани протестни действия, ако представените по-горе искания не намерят своето бързо решение.
Настоящата декларация се подкрепя и от Консултативния съвет към БПА, в който влизат всички водещи специалисти от цялата страна, работещи в сферата на детското здравеопазване.
Управителен съвет на Българската педиатрична асоциация: проф. Владимир Пилософ, проф. Пенка Переновска, доц. Димитър Калайков, проф. Мирослава Бошева, проф. Иван Иванов, поц. Миглена Георгиева, доц. Валерия Калева, проф.Ваня Недкова-Коларова, проф. Петрана Чакърова, д-р Жени Стоичкова, д-р Валентин Точков, д-р Люба Бъчварова, д-р Георги Цветков"
