Отвореното писмо на проф. Искра Христозова по казуса Даная
Снимка: Отвореното писмо на проф. Искра Христозова
Споделяме отвореното писмо на проф. д-р Искра Христозова в отговор на направените изказвания от г-жа Ани Стоянова, майка на Даная, в предаването „120 минути“ по bTV.
Право на отговор
Уважаеми дами и господа,
В отговор на направените изказвания от г-жа Ани Стоянова в предаването „120 минути“ по bTV бих искала да изразя своето дълбоко и искрено съжаление за думите, които произнесох по време на изслушването в Столичния общински съвет. В момент на силно емоционално напрежение позволих на чувствата си да вземат превес, а в такава ситуация думите могат да бъдат интерпретирани по начин, който не отразява истинските ми намерения. Не бих искала болката на никого да бъде засилвана допълнително, особено на родители, преживели тежката загуба на дете. Изразявам своето най-искрено съчувствие към семейството на Даная. Загубата на млад живот е трагедия, която няма аналог, и разбирам колко трудно е за родителите да приемат случилото се. Като майка, която също е загубила детето си преди година и половина, изпитвам лично тази болка и съпричастност.
Моят живот и кариера са посветени на лечението на деца с тежки заболявания и всяка загуба за мен е лична болка. През десетилетията си като лекар съм била до стотици семейства в най-трудните моменти, подкрепяйки ги в борбата за живота на техните деца. Случаят с Даная предизвика широка дискусия и постави важни въпроси за детското здравеопазване в България. Разбирам, че появата на г-жа Стоянова в телевизионното предаване е била продиктувана от желанието ѝ да изрази своята гледна точка и болка, но също така вярвам, че темата изисква балансиран и конструктивен диалог, насочен към подобряване на системата, а не към лични обвинения.
В този контекст бих искала да подчертая следното:
В продължение на 45 години съм работила като детски онкохематолог и съм била част от екипи, които ежедневно се борят за живота на най уязвимите пациенти. Спасените от мен деца днес са възрастни хора, които живеят пълноценен живот, работят, създават семейства и допринасят за обществото. Онкологичните заболявания, особено при децата, са тежко изпитание както за пациентите, така и за техните семейства. Въпреки това, медицинският напредък през последните десетилетия доведе до значителни успехи в лечението на много видове детски злокачествени заболявания. Все повече деца имат шанс за дълъг и качествен живот след успешно лечение. Важно е обществото да бъде информирано за тези успехи и да насърчава подкрепата за болните деца и техните семейства, както и за специалистите, които ежедневно се борят за тяхното здраве.
Системните проблеми в здравеопазването не могат и не бива да бъдат решавани чрез нападки и конфронтация. Когато различните страни – родители, лекари, институции и неправителствени организации – работят заедно, тогава можем да постигнем устойчиви подобрения в грижата за децата с тежки заболявания.
Последните събития доведоха до серия от проверки, които поставиха под огромен натиск медицинските специалисти, пряко ангажирани с лечението на деца с онкологични заболявания. Вярвам, че контролът е строго необходим, но той не трябва да бъде за сметка на реалната работа на лекарите – да спасяват човешки живот.
Приемам, че личното ми отстраняване е цената, която Клиниката в ИСУЛ заплати за настроенията от изминалите седмици, но не мога да остана безучастна, когато колегите ми – лекари с огромна отговорност и професионализъм – биват поставяни под натиск.
Искам да благодаря на всички, които застанаха зад мен и защитиха не само моето достойнство и професионализъм, но и самата идея, че медицината трябва да се ръководи от доказани практики и експертни решения. Особено съм признателна на стотиците родители и пораснали пациенти, които, макар да не получават ефирно време и да не оглавяват неправителствени организации, намират начин да изразят своята подкрепа. Те помнят всичко, което съм направила за тях и децата им – както тези, които днес живеят пълноценно, така и тези, които, за съжаление, вече не са сред нас. Редно е в този спор да бъдат чути и техните истории, защото монетата рядко има само една страна, дори когато една от тях изглежда по-позната или е по-гръмка.
Разбирам колко чувствителен е този въпрос и колко силни емоции предизвиква. Искрено се извинявам за моментите, в които не успях да овладея своя тон и изказ. Призовавам всички нас да използваме тази дискусия като основа за градивни решения, които ще доведат до реални подобрения в лечението на децата с онкологични заболявания. Всички ние сме обединени от една цел – да даваме най-доброто за децата, които се борят за живота си.
С уважение,
проф. д-р Искра Христозова
