Ото фон Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. в Шьонхаузен, Прусия
Снимка: Ото фон Бисмарк
"Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва.
На дипломатически език "да се присъединиш принципно" е просто вежлива форма на отказ.
Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов."
Ото фон Бисмарк (1 април 1815 - 30 юли 1898), известен и с прозвището „Железният канцлер“, е пруски и по-късно германски държавен деец.
Бисмарк, в качеството си на канцлер на Германската империя, е главен подбудител и застъпник за освобождението на България, домакин на Берлинския конгрес и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. Берлински договор.
Известен е с това, че след освобождението на България цени високо духа и непоколебимата воля на българите и ги нарича "прусаците на Балканите".
Ото фон Бисмарк е роден в Шьонхаузен, богато фамилно имение, разположено западно от Берлин в пруската провинция Саксония.
В годината, през която се жени, 1847, на 32 годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Там той придобива репутация на роялист и реакционен политик с дарба на язвителен оратор.
През 1861 г. Вилхелм става пруски крал под името Вилхелм I. На 23 септември 1862 г., кралят назначава Бисмарк за министър-председател на правителството на Прусия, като му дава големи правомощия.
Бисмарк вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н.) трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави - Австрия или Прусия.
Към Прусия са присъединени Елзас и Лотарингия, кралствата Саксония, Бавария и Вюртемберг, а на 18 януари 1871 г. Бисмарк провъзгласява създаването на Втория райх. Вилхелм I приема титлата император (кайзер) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност, получава титлата княз и нов имот във Аумюле.
След обединението на Германия той е райхсканцлер от 1871 до 1890 г. По време на управлението си Бисмарк, за разлика от повечето Велики сили през 19 век, не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези си възгледи е отстранен от канцлерския пост.
По време на Руско-турската война (1877-1878) застава еднозначно на страната на руската империя и подкрепя активно поробеното християнско население на Балканите.
Бисмарк е един от подбудителите на Берлинския конгрес, подписва Берлинския договор през 1878 г.
Въпреки че подкрепя Русия в Руско-Турската война, отношението му към балканските народи е негативно. В един разговор той споделя: „Нека тези крадци на овце разберат, че европейските правителства не се интересуват от борбите им.“.
През 1879 г. подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия.
Заради безспорните му държавнически умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия, Бисмарк е най-авторитетната личност в немската политика за времето си. Още приживе (и особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символна фигура за новата немска държавност, далеч надминаваща по значение съвременниците си.
