Отбелязваме световния ден на баклавата на 17 ноември
Снимка: 17 ноември - Световен ден на баклавата
Световният ден на баклавата – 17 ноември, е празник по една вековна традиция, възникнала в Месопотамия, а днес почетена на всички континенти.
Денят дава идеален повод на любимците на десертите да се отправят към Турция, за да се насладят на автентичния й вкус. Десертът се счита за един от най-вкусните деликатеси на турската кухня, като освен неповторими вкусове, зад него се крие и богата история. Със своите хрупкави 40 пласта фило, полети с шербет и допълнени с натрошени шамфъстъци, ядки или орехи, баклавата е перфектният десерт, когато искате да задоволите глада си за нещо сладко.Световният чудесен ден на баклавата е повод да опитате това сладко изкушение и да научите за пътя му от императорските кухни до световните трапези.
Кралски, тържествен десерт
Приготвянето на баклава е усъвършенствано в императорските кухни на Османската империя само от специално обучени майстори готови и тя е била задължителна част от менюто на тържествата и церемониите. Докато сръчните готови са създали съвършен вкус на баклавата с нейните тънки като хартия кори и шербет, днес този уникален десерт се утвърди като кулинарна традиция. Предавана от поколение на поколение с другия си вкус и сложна рецепта,баклавата е неизменна част от всяка трапеза. Поднасянето ì по време на оценени дни като сватби и Курбан Байрам все още е ценна традиция.
Баклава от Газиантеп – първият регистриран вкус в Турция
Известно е, че най-добрата баклава се прави в Газиантеп, район в югоизточната част на Турция. През 2013 г. Европейската комисия дава на Газиантепската баклава статут на защитено наименование за произход, с което тя става първият турски продукт, вписан в този списък. Освен това, с вековното си кулинарно наследство, градът е част и от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО в областта на гастрономията.
В Газиантеп приготвянето на баклава, както и в османско-имперските кухни, се предава от поколението на поколението по връзката майстор – чирак. За да се постигне неповторимия вкус е необходим голям набор от умения, като вниманието към детайлите и прецизността. Майсторите разстилат 40 или 45 слоя фило, като ги пълните с шамфъстици и масло. След това десертът се пече в каменни пещи с дъбово дърво, а накрая шербетът се излива върху изпечените кори.
Безкрайни разновидности
Въпреки това, че баклавата от Газиантеп е най-популярна, този десерт се отличава с безкрайно разнообразие на вкусове от всеки регион. Най-съществената разлика между разновидностите е в пълнота. Във всеки регион пълният баклавата се приготвя с наличните местни компоненти. Тъй като Турция има обширна география с различен микроклимат и местни продукти, съставките на пълното се различават във всеки край. Например в Газиантеп баклавата се допълва с шамфъстък, докато в Черноморския регион се използват лешници,а пълнижът от орехи е популярен в Централен Анадол. В района на Тракия пък можете да опитате баклава с бадеми или със сусам.
Другите разновидности на баклавата носят различни имена в зависимост от формата и съставките. Наименованието на някои от другите идва от начина, по който се разрязва, например „havuç dilimi baklava“ (баклава, разрязана във формати на моркови), „midye baklava“ (баклава с форма на миди) и „bülbül yuvası baklava“ (баклава с формат на гнездо на славей). Какво се отнася към съставките, „sütlü nuriye baklava” се приготвя с мляко вместо с шер, „fıstık sarma baklava” (пълнена с шамфъстък) и „ceviz sarma baklava“ (пълнена с орехи) имат огромно количество ядки в сравнение с оригиналната баклава, а „kuru baklava“ (суха баклава) съдържа по-малко шербет.
