Обет за обвързване, Павлина Соколова
Снимка: Обет за обвързване, Павлина Соколова
Обет за обвързване
Да, знам, че трябва някак с теб да свикна
и като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна
и да прекръстя с името ти Времето.
И знам, че трябва да се примиря
със твоето натрапчиво присъствие
(За благодарност ще ти подаря
вечерните си съ́лзи, вместо пръстен.)
Да, знам че да съм с теб е неизбежно.
(За друго нямам смелост да мечтая.)
Навремето бях цвете бяло, нежно...
Коя съм днес се питам... И не зная.
Навярно затова се появи -
за да покажеш колко съм изгубена?
Обвързваш ме със теб, макар че ти
отлично знаеш: Не във теб съм влюбена!
Но трябва да приема теб, и толкова!
(Не всеки има право на обичане.)
Със името Любов днес пиша Болката.
С твоето име, страшното заричане:
Да влезеш в мойте сънища и стихове.
Да бъдеш моя сянка и постеля.
Косите ми да галиш щом най-тихо е.
И да не бъда с теб само в Неделя.
Да свикна с острия ти аромат.
С мълчанието ти, дето ме убива.
Да те приема в моя малък свят.
Да се науча с теб да съм щастлива
или пък... само сива. Все едно!
Нали дойде до край за да останеш?
Да поделим последното винó!
Ще бъда само твоя, вече знаеш.
А ти... дано по-вярна си от нея
(от Любовта, която ме забрави)
Е, сядай, Самота! Ще ти налея
вечерните си съ́лзи за наздраве!
Павлина Соколова
