О, миг, поспри, тъй прекрасен си ти, Фауст, Гьоте
Снимка: О, миг, поспри, тъй прекрасен си ти, Фауст, Гьоте
О, миг, поспри, тъй прекрасен си ти - трагедията „Фауст” от Гьоте, накратко
1. Предистория на творбата:
Основа на трагедията е легендата за магьосника д-р Фауст, историческо лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата „Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се връща към темата за д-р Фауст.
2. Композиция:
Трагедията се състои от 1 лирическо посвещение, 2 пролога и 2 части.
3. Кратко съдържание на трагедията:
а) От двата пролога особено важен е прологът на небето, защото там се решава да почне облога между Фауст и Мефистофел (дявола), защото Господ е убеден, че в крайна сметка Фауст ще стигне до Божията премъдрост и „бъдещето е плод, който ще засияе”. Този пролог е завръзка на трагедията;
б) I-ва част: Д-р Фауст е високо интелигентен известен учен, достигнал предела на земното знание, но изгубил вярата, че чрез науката може да постигне смисъла на човешкото съществуване. За това той решава да се заеме с магии и призовава духа на земята да му помогне да открие смисъла на земното съществуване, но духът му отказва. Тогава отчаяният д-р Фауст решава да се самоубие като се отрови. Но в последния миг камбанен звън и песнопения възвестяват Великден и той изоставя отровата, защото няма смисъл да минеш към смъртта и после към живота. За да осмисли по-нататъшния си живот д-р Фауст решава не просто да чете, а да преведе Библията на немски език и смята, че първите слова трябва да бъдат „В началото бе делото”, т.е. че смисълът на живота е сътворяване чрез действие, а не чрез слово.
Тогава се явява Мефистофел, който е олицетворение на действието в разрушителен, а не в съзидателен смисъл. Двамата се договарят и сключват договор, подписан с кръвта на Фауст. Според договора Мефистофел ще изпълнява всички желания на Фауст го момента, в който Фауст каже, че е постигнал смисъла на земното съществуване.
Започват дяволските изкушения за Фауст: безкрайни пирове, веселби, прекрасната и трагична любов с прекрасната Гретхен (Маргарита). Старият Фауст се увлича по младата Гретхен, но се убеждава, че тя не може да замени висшите му стремежи и я изоставя, но Гретхен вече е бременна, убива детето им, (защото, ако властите разберат, че е бременна без брак ще я осъдят и убият);
в) II-ра част: Фауст се заема с държавна и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не е удовлетворен.
Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат в свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд.
Постигнал този смисъл чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните думи: "Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен! И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя".
Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е ренесансовото противоречие между свободата на избора, отговорността за него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя живот чрез земни съзидателни дела.
Образът на Фауст се превръща в символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.
Трагедията „Фауст” е една от най-сложните и велики творби на Гьоте и на Европейската култура през XVIII век.
