Ноктюрно, Силвия Николова
Снимка: Ноктюрно, Силвия Николова
Концерт. Пиано тъжно зазвуча,
заслушана в него се замислих.
Прилича на живота песента
изпята от студените клавиши.
Разказват с черно-белия си глас,
че музика се прави и от мъка.
Един акорд – това сме ти и аз
в симфонията „Среща и разлъка“.
Ноктюрно е и в моята душа.
За бис е късно… Стана мелодрама.
Не композирах края ни така,
надявах се поне на блус за двама.
Съдбата е невидим диригент
променя всичко за една октава,
а любовта е струнен инструмент..
Концертът и без нея продължава.
Силвия Николова
