Нийл Армстронг (Аполо 11) е първият човек, стъпил на Луната на 21 юли 1969 г.
Снимка: Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната
На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието.
Приблизително 400 000 души работят върху проекта Аполо 11, завършил със стъпване на Луната, според данни на НАСА.
Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната.
Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.
На 16 юли 1969 в 13 ч. 32 м. UTC от полигона в Космически център Джон Ф. Кенеди Флорида е изстрелян Аполо 11с ракета-носител Сатурн V.
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгълтрябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.
В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг докладва: „Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна“, „Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна“.
На 21 юли 1969 г. в 2 часа 56 минути 20 секунди с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството..." Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.
Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди – сеизмометър и лазерен отражател за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват.
