Небе, Гергана Хрисчева
Снимка: Небе, Гергана Хрисчева
Едно небе в пространството изтича,
промъква се във сферите от лунна вечност,
пробягва по блестящите стрели от думи,
които малко ни оставаше да сътворим.
Просва се върху завивките на Времето
и се чуди:
Какво ли още трябва да ни сполети?
…………………………………………….
Изгарям от желание да отлетя.
Не чакам знак, не търся и посока,
единствено във чувството се взирам
и не за друго – само да не спира
небето да се стича като тайна Сила,
която ни обича...
Небе, Гергана Хрисчева, поезия
Сн.: pixabay
