Най-опасното езеро: Карачай в Русия, убива за 1 час с радиация
Снимка: Радиацията на езерото Карачай можело да убие за 1 час
Ако си търсите място до езеро, където цените са наистина достъпни, можете за малко пари да намерите вила на брега на красивото езеро Карачай в Русия.
Езерото Карачай, което се намира в югозападния район на Русия, Челябинск, в близост до границата с Казахстан, е разположено до завода "Маяк", един от най-големите ядрени обекти.
Но бъдете внимателни, през 1990 г. е било достатъчно само едночасово стоене на брега на това езеро, за да бъдете заразени с доза от около 600 рентгена. А това е напълно достатъчно да ви убие.
Езерото Карачай в Русия е най-опасното място на планетатa. Но това ни най-малко да не ви учудва, защото езерото служи като склaд за ядрени отпадъци на един от най-големите руски заводи за производство на ядрено оръжие.
Построен през четиридесетте години, след като руснаците преместили производството на оръжие на изток с цел да избегнат нацистката инвазия, "Маяк" е един от най-важните заводи за ядрено оръжие, който цели 45 години е бил напълно недостъпен за чужденците.
След като президентът Борис Елцин подписал указ през 1992 година, с който отворил областта за учените от Запада, те получили достъп и незабавно обявили мястото за най-замърсеното на планетата Земя. За времето, в което заводът е работил в тайна, ядрените инженери в "Маяк" са били принудени да се борят с множество аварии на ядрените реактори, а радиоактивните отпадъци изхвърляли в езерото. Езерото се превърнало в коктейл от радиоактивни елементи, сред които и бавноразпадащите се продукти на ядрения синтез, като стронций-90 и цезий-137, които имат време на полуразпад за период от 30 години.
Когато съществуването на този обект до езерото Карачай бил окончателно признат и обявен, регионът Челябинск имал увеличаване на заболяванията от рак с 21 на сто, увеличаване на уврежданията при новородените с 25 на сто и 41 на сто увеличение на левкемията.
Но тъй като е съществувала забрана за споменаване на радиацията в медицинските доклади, лекарите лекували болните от така наречената "специална болест", а докладите са били засекретени до 1992 година.
В средата на 50-те години е било решено да се спре изхвърлянето на ядрените отпадъци в реките и езерата и вместо това да се съхраняват в резервоари. Но през 1957 г., поради пожар, те се взривили със сила, еквивалентна на 85 тона тротил, изхвърлили 70 тона радиоактивни вещества почти километър и половина към небето. Облакът с радиоактивен прах се разпрострял на повече от 13 000 квадратни километра и покрил регион, в който живели почти 270 000 съветски граждани.
Поради разрушаването на системата за съхранение на отпадъците, властите решили да насочат радиоактивните отпадъци към езерото Карачай. Поради това, че не е имало реки, които да изтичат от него, то трябвало завинаги да остане скрито от обществеността. Тайната била запазена цели десет години, докато целият регион не е бил поразен от страшна суша.
Тогава езерото Карачай започнало постепенно да пресъхва, разкривайки радиоактивните елементи в басейна си.
Днес огромна част от Челябинск остава ненаселена в резултат на замърсяването на реките, взрива от 1957 година и сушата от 1967 година.
Повърхността на езерото Карачай сега се състои повече от бетон, отколкото от вода, но замърсяването все още не е намаляло до безопасно ниво.
